Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

42

Коридорът слиза надолу все по-стръмно. Някъде далече напред се чува плискане на вода. Спомняш си за пещерата под селото на туземците, от която извира малка рекичка. Надяваш се този коридор да извежда в нея. Никога не си предполагал, че мисълта за синьо небе може да бъде толкова приятна! Ще се прибереш в лагера, ще огледаш статуетките на спокойствие. А пък жрецът — сигурно е бълнувал, горкият. Какво би могло да излекува такава рана?

Увлечен в мислите си, не забелязваш как коридорът става твърде стръмен, за да пазиш равновесие. Подхлъзваш се и политаш надолу. Опитваш да се задържиш, но всичките ти усилия са напразни — мазната светещата плесен покрива и пода, и стените.

Безбройните отминали векове са загладили камъка. Коридорът се е превърнал в улей, и ти летиш по този улей със скоростта на бърз влак. На равномерни интервали край теб прелитат вдлъбнатини в стените.

Имаш ли копие?

Да — премини на 6.

Не — прехвърли се на 238.