Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

67

Чуваш как падащото чудовище с глух тътен се удря в стените на дупката, а след това до ушите ти долита далечен плясък. Изглежда, там някъде долу има вода.

Значи, това бил страшният кри-кри, за който спомена туземецът! Сега разбираш защо така отчаяно се мъчеше да те удържи. Ако срещнеш още някое подобно чудовище… и както си без оръжие…

При мисълта за оръжие неволно посягаш към Валтера. С бледа искрица на надежда изваждаш пълнителя, после проверяваш дали случайно не е останал някой патрон в цевта. Уви, чудеса не стават. Нямаш нито един патрон.

Шум откъм другата страна на залата прекъсва заниманието ти. Опасенията се сбъдват — край отсрещната стена са наизлезли още десетина паяка. Но най-внушителната гледка е зад тях — колосален паяк, чието туловище с мъка се провира през десетметровия пролом.

Гледаш вцепенен. Пистолетът с трясък пада на каменния под от безсилните ти пръсти. Гигантът изсъсква и с ужасяваща бързина се плъзва към теб.

Още преди да осъзнаеш какво става, краката ти те изстрелват към отвора на другия тунел. Хвърляш се в него, а зад теб в отвора с трясък се удря чудовищната глава. Колосалният крак на паяка-майка стърже стените на тунела, мъчи се да те достигне, но ти вече летиш нагоре по някакви стълби, спасявайки живота си.

Накрая рухваш на пода изтощен. Напрежението на бягството ти е отнело 4 жизнени точки. Дълго лежиш, без да можеш да си поемеш дъх. След това тържествено се заклеваш, че никога, ама никога вече няма да губиш излишно време в леговищата на разни вредни твари. Най-сетне събираш сили и продължаваш напред. За момент в главата ти прелита мисъл за изгубения пистолет, но само махваш небрежно с ръка. Все едно, без патрони Валтерът не е нищо повече от парче желязо.

Ако куфарчето ти е претъпкано, мини на 123.

Ако не е, продължи на 3.