Продължаваш напред. Стените на тунела са влажни, от тях висят множество странни, дебели корени. Явно повърхността е близо — иначе откъде ще се вземат? Спираш и внимателно докосваш един от тях.
Веднага изохкваш от остра, пареща болка, която ти отнема 2 точки. Кожата на пръстите ти е смъкната до живо месо, няколко червени капки са опръскали и корена. С изумление следиш как кръвта бързо попива в него.
Хищен корен! Досега не си чувал за подобно чудо. Но нямаш време за наблюдения — внезапно всички корени започват бясно да се гърчат и размахват, търсейки да докопат слепешком апетитната плячка. Хвърляш се напред. Няколко корена одраскват ризата ти, опитват се да се вкопчат в нея, но ти вече си извън опасната зона.
Оглеждаш се с погнуса. Не, повече за нищо на света не би минал оттук!
Продължи на 206.