Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

113

От правоъгълния отвор започва коридор. Формата му е съвършено правилна, стените са удивително гладки. Оглеждаш ги по-внимателно — скалата, в която са изсечени, е остъклена на повърхността, сякаш са работили с нещо по-мощно от ацетиленова горелка. Няма що, туземни технологии…

Навлизаш внимателно. Никъде не се вижда светлинен източник — сиянието сякаш идва от самия въздух.

Нещо те кара да се обърнеш — може би интуицията, може би някакъв полъх на въздуха. Успяваш да зърнеш зад себе си последния момент от затварянето на част от стената като врата. Сега си пленник на коридора.

Какво ще направиш

Ще се върнеш и ще опиташ да излезеш — мини на 96.

Ще продължиш напред — прехвърли се на 62.