Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

48

Пътят нагоре е стръмен и неравен, на няколко места едва успяваш да се провреш. Не е така удобно за вървене както в лабиринта, но тук поне не всички пътища си приличат.

Ходът, от който изтича рекичката, става все по-тесен. Скоро вече ти се налага да пълзиш покрай нея. Още малко — и се натъкваш на варовикова стена. Водата извира от тесен отвор в нея. Оглеждаш стените наоколо, почукваш ги — плътни са.

Изведнъж ти се струва че от отвора между водните струи стърчи нещо. Взираш се внимателно. Като че ли някакво парче дърво е заседнало там.

Ще се опиташ ли да го издърпаш?

Да — премини на 18.

Не — продължи на 88.