Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

124

Ходът се разширява и преминава в огромна пещерна зала. Размерите й те стъписват, но още по-удивителен е странният комплекс, разположен сред нея.

Подът е абсолютно равен и остъклен — също като водещия насам тунел. Наоколо започват коридори, в чиито стени се отварят многобройни, ярко осветени стаи. От мястото си можеш да забележиш входовете на поне двадесетина подобни разклонения откъм твоята страна.

Прокрадваш се предпазливо към тях. Цял си се превърнал в слух, но въпреки ярката светлина това подобие на селище изглежда абсолютно мъртво. Единственият звук, който чуваш, е собственото ти дишане.

Събрал малко смелост, навлизаш в един от коридорите. И тук те очаква изненада — светещите стаи всъщност се оказват нещо подобно на клетки. Като мухи, вкаменени в кехлибар, сред тях стоят застинали най-различни животни. Протягаш ръка към един от отворите — блокиран е от невидима, но неподатлива преграда.

Значи това било зоологическа градина! С интерес обикаляш коридор след коридор, напълно забравил за предпазливостта.

Мини на 237.