Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

188

След дълго пълзене излизаш при горния отвор на тунела.

Гледката е удивителна, но не твърде обнадеждаваща. Отворът излиза сред отвесна каменна стена в склона на планината. Изгледът е чудесен, но за съжаление не предлага път надолу.

Стената е съвсем гладка и равна, дори и котка не би намерила в какво да се вкопчи. Далече долу, на повече от сто метра, започва стръмен каменист склон, постепенно преминаващ в поляна. С надежда се оглеждаш в търсене на нещо, за което да се задържиш — някоя пукнатина, дърво, та дори и снопче трева. Нищо!

Озърташ се настрани и нагоре. Във всички посоки до най-близкото място, където човек би могъл да намери опора, има поне по двадесет метра. Сякаш някой нарочно е подбрал къде да се отваря тунелът, така че да няма измъкване!

Връщаш се назад. Никак не ти се влиза в онзи страничен проход, но още по-малко ти се връща долу, при радиоактивната летяща чиния. А и не ти се умира от глад при този отвор, та макар и с хубав изглед.

Мини на 161.