Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

216

Радостта ти от измъкването обаче е кратка. Тунелът пред теб е срутен и няма начин да продължиш. Трескаво се оглеждаш за други коридори — не, никакви.

Стиснал зъби, бавно се връщаш към залата. Синкавите спиртни пламъчета догарят. Зад тях скорпионът ту пристъпва напред, ту отново се отдръпва. Може би всеки миг ще преодолее страха си от огъня. Започваш да се промъкваш покрай другата стена, но погледът ти пада върху куфарчето и пръснатите по пода статуетки.

Да изоставиш единствения си шанс за богатство и слава заради някаква си безмозъчна твар, та била тя и три метра дълга! Обзема те ярост. Хвърляш се напред, трескаво събираш всичко изпаднало и го тъпчеш в куфарчето. След това, отново смразен от ужас, започваш да се изтегляш — отначало стъпка по стъпка, след това в луд бяг по тунела, към разклона. Има и други пътища, ще избереш някой от тях…

Върни се на 60.