Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

132

Е, честито, Дик. Това се казва радост! Имал си тежки моменти — например оная атака в Ардените под германския картечен огън — но този път личният ти ангел-пазител май е решил да си вземе годишен отпуск.

Паякът приближава, от назъбените челюсти се стичат тежки капки отрова (ако това означава, че му текат лигите, навярно трябва да го приемеш като комплимент). И изведнъж разбираш — за да те ухапе, той трябва да приближи на една челюст разстояние. Може би още имаш шанс! Онова, което се готвиш да извършиш, граничи с безумие… ала друг изход не виждаш.

Застиваш на място. Страшната озъбена глава се стрелва напред. Но точно преди челюстите да те докоснат, вдигаш куфарчето и с всичка сила блъскаш паяка над очите с металния му ъгъл. От удара главата на хищника се килва надолу и челюстите му одраскват изкуствената кожа, оставяйки следи от мазна отрова. Използуваш възможността и с две ръце стоварваш металния ръб на куфара върху тънкия паешки врат.

С глухо изхрущяване вратът се пречупва и главата на чудовището увисва пред издутия търбух. В агонията си то отскача назад и се търкулва по пода право към дупката.

Мини на 67.