Внезапно ти хрумва, че би могъл да запречиш копието в някоя от вдлъбнатините и по този начин да спреш плъзгането си надолу. При тая лудешка скорост не можеш дори да се огледаш както трябва, камо ли да размислиш.
Поредната вдлъбнатина наближава. Вдигаш копието и се прицелваш. Замах — и върхът засяда в дупката, другият край блокира в отсрещната страна на улея. Великолепно!
С едно изключение — скоростта ти е прекалено голяма, за да се задържиш за така закрепеното копие. Силата на инерцията го изтръгва от ръцете ти, като едва не ти откъсва пръстите. Изохкваш от болка и губиш една жизнена точка. Може би следващият клиент на пързалката ще успее да спре (ако не строши копието), но за теб този шанс е пропуснат.
Мини на 238.