Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

174

Обикаляш от всички страни летящата чиния. Нищо особено — формата не е нарушена никъде, няма и намек за вход, люк или каквото и да било от тоя сорт. Сякаш е отлята от цяло парче метал.

Покатерваш се на един скален зъбер, за да я видиш отгоре. След това се мушваш отдолу, докъдето можеш да стигнеш. Все същата гладка повърхност. Дявол да го вземе, как ли лети тази щуротия? Няма и помен от витла, дюзи или нещо подобно.

Пробваш да надраскаш повърхността — първо с камък, след това с джобното си ножче. Резултатът отново е нулев — без вълшебното „Сезам“ не ще постигнеш абсолютно нищо.

Накрая, ядосано ритваш металния диск (при което си натъртваш пръста на крака и губиш една жизнена точка) и му обръщаш гръб. Нямаш време за изучаване. Твоята работа е да се измъкнеш оттук.

Да се измъкнеш — да, добре казано. Но накъде?

Ако решиш да изследваш дъното на пещерата, продължи на 83.

Ако предпочиташ да се изкатериш нагоре по гладкия тунел, мини на 72.