Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

217

Тунелът се вие като змия. Скоро дочуваш странен шум — сякаш хиляди малки крачета непрекъснато тъпчат на едно място.

Сравнението се оказва точно — зад един завой пред очите ти се появява огромна купчина пръст и пясък, почти напълно затулваща отвора на тунела. А по нея щъкат мравки, дълги поне по една педя. Добре, че не са порасли още повече, утешаваш се — вече си виждал и такова нещо.

Вярно, по-малки са от кри-кри, но пък за сметка на това са доста повече. И кой знае защо, никак не ти се ще да опиташ как се прегазва подобен мравуняк.

Без повече колебания се отправяш назад и въздъхваш с облекчение, когато стигаш до кръстопътя. Наляво е живият плет от преплетени корени. Значи ти остава избор между две посоки.

Надясно — 248.

Направо — 51.