Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

178

След няколко завоя изведнъж се оказваш пред огромна купчина пръст с форма на правилен конус, сякаш е грижливо подреждана. И наистина се оказва така — по нея пълзят огромно количество шестокраки твари.

Приближаваш внимателно, за да ги разгледаш. Напомнят ти на… аха, когато миналата година колона от мравки-оглозгвачи беше обградила лагера ви в джунглата трябваше да се спасявате с бягство, зарязвайки цялото оборудване. Тези мравки са точни копия на онези — по всичко, освен размерите. Обикновените оглозгвачи са дълги по пет-шест милиметра, а тукашните — цяла педя. Изглежда, че всички насекоми в този лабиринт растат успешно — кое по-малко, кое повече… Какво ли би станало, ако те нападнат?

Остро убождане в петата ти дава известна представа. За щастие, проклетото насекомо те е ухапало през дебелата обувка и губиш само една жизнена точка. Но вероятно няма да се задоволи само с първия залък, да не говорим за другите му роднини, които застиват за миг, сетне размърдват антени и се понасят в галоп към теб.

В галоп се понасяш и ти, но не към тях. Смяташ за крайно наложително да се върнеш назад и да избереш друга посока.

След минута-две вече си в предишния коридор. Хвърляш поглед надясно, но натам няма смисъл да вървиш. Пътят ти е познат и не обещава нищо добро. Значи всичко е ясно. Завиваш наляво и продължаваш по тунела.

Премини на 127.