Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

46

Завивате към планинския склон. Тясната пътека лъкатуши през бодливи храсти, сякаш посадени специално за да прогонят и най-дебелокожото същество. Стотина крачки след тях в скалата се открива тесен пролом. Водачът спира и го посочва.

— Тук е. Но пазачът на входа няма да те пусне. Можеш да влезеш само с жреца.

— Що за глупост? Жрецът умира!

— Само с жреца. Иначе пазачът ще умре, но няма да те пусне.

— А как да позная този мъх?

— Лесно. Там всичко свети слабо, но той свети силно — като очите на вашата магическа каруца.

Като фаровете на джипа, как ли пък не! Но треската на археолога гори в теб — подобни пещери често крият останки от човешка дейност, а тази май е светилище, в нея сигурно има повече ценности, отколкото би могъл да намериш през целия си живот! Тръсваш глава и потегляш към пролома.

Туземецът изведнъж увисва на ръката ти, в очите му блестят сълзи:

— Бвана, не ходи там! Кри-кри ще те изсмуче, както паяк муха! Камъкът ще те лапне! Господарят на Планината ще срине над теб свода! Не ходи там, иначе ще умреш!

Кротко, но твърдо се изтръгваш от изплашения младеж и продължаваш напред.

Премини на епизод 21.