Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

208

След десетина крачки по пътеката спираш. Пред краката ти е куфарчето. Бързо събираш в него всичко разпиляно. За момент се замисляш дали да не го скриеш някъде наоколо, за да не ти пречи. И веднага се отказваш — прекалено много услуги ти е правило досега, за да го зарежеш с лека ръка.

Малко по-надолу е редицата бодливи храсти. Спомняш си за нея с лоши чувства, но се оказва, че сред гъсталака е просечен удобен проход. Значи от бандит можело да има полза…

Спускаш се по пътеката към селото, и си мислиш как да избегнеш срещи с другите разбойници по пътя. Ако правилно си спомняш неясните слухове, чувани напоследък, бандата им вероятно е от не по-малко от десет души. Как ще се справиш с останалите, ако ти се изпречат?

Пътечката пред теб се разделя на две. Познаваш лявата от идването си насам — тя води право в селото. Дясната, по думите на местните жители, слиза долу до извора, след което пак се изкачва и влиза в селото от другата му страна.

Кое разклонение ще избереш?

Лявото — мини на 168.

Дясното — прехвърли се на 17.