Внимателно приближаваш и забиваш копието си като клин в цепнатината отстрани. От допира грамадният камък се разклаща и опитва да се срине, но острието го подпира здраво. Минаваш спокойно под него и опитваш да издърпаш копието, ала блокът го е притиснал с цялата си тежест. Налага се да го оставиш тук, колкото и нужно да ти изглежда.
Скоро излизаш в познат коридор. Наляво тъмнее металът на входната врата, надясно е онзи проклет капан в пода. Заобикаляш пропадащата плоча плътно покрай стената и продължаваш напред.
Мини на 25.