Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

146

Гибона изпълнява нареждането съвсем буквално — под дулото на автомата те събаря на земята и с маймунска ловкост завързва ръцете и краката ти. След това те нарамва като денк и те понася към скалите край изхода на пролома. Скоро сте върху една от тях. Бандитът се оглежда за по-огряно от слънцето място и те бухва на една скална площадка, нависнала над пътеката, по която дойдохте.

— Сега ще се попечеш на слънчице, ха-ха-ха! — смее се доволно той. — Да бъдеш по-печен, като те замъкнем при шефа. Другите първо умират и после съхнат, а ти първо ще изсъхнеш, после ще умреш, ха-ха-ха-ха-ха!

— Благодаря за носенето — иронизираш го ти, с което си спечелваш злобен ритник. Но това слабо те вълнува — на два-три метра вляво си видял остър скален ръб, а и вечерта наближава. Само се разкарай за малко, мръснико, после има да гониш вятъра!

Мини на 112.