Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

166

Тежко рухваш на дъното на тесен каменен чувал и губиш от удара 3 жизнени точки. До теб тупва копието.

Опипваш се. Всичко изглежда наред, макар че височината е повече от четири метра. Но сега въпросът е как да се изкачиш обратно.

Отворът над главата ти зее примамливо, но е недостижим. Стените са гладки като стъкло, а всички опити да закачиш копието за ръба или да го подпреш и да се изкатериш по него, завършват без успех. За момент хвърляш поглед към куфарчето на доктора, но после горчиво поклащаш глава — точно то е последното място, в което би могло да се намери нещо полезно за такъв случай.

Изследваш внимателно пода и стените. Между тях има цепнатина, а ръбовете им са загладени, сякаш са се търкали един в друг. Ами да! След като някой рухне тук, би трябвало долната плоча също да се отмести и той да пропадне по-надолу. Но защо не се е отместила сега?

Поглеждаш нагоре. Плочата, която скрива този капан, се е заклинила и не може да се върне обратно. Дали долната плоча не се отваря при затварянето на горната?

Известно време се колебаеш дали ти е нужно ново пътешествие надолу. Но след като всички хоризонтални посоки са безнадеждно задънени, а единствената вертикална е недостъпна, остава само другата.

Приготвяш се за ново падане. След това се протягаш и побутваш с копието плочата над теб. Тя бавно хлътва на мястото си — и тази под теб се изплъзва изпод краката ти.

Мини на 73.