Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

191

Вървиш, насочил копието напред. Завой, още един — нищо особено. Изведнъж копието сякаш трепва леко.

Отскачаш назад и се вглеждаш в полумрака. Нищо. Оглеждаш внимателно копието. По острието му има струя пръски от прозрачна течност. Нещо в начина, по което е опръскано, ти е познато…

Докосваш течността и веднага изохкваш от пареща болка в пръстите. Точно така! Преди две години си виждал нещо подобно — когато плюеща кобра опръска по лицето готвача на експедицията. Имаш късмет, че не те улучи в очите, иначе щеше да умреш за по-малко от минута. Но и попадналата върху кожата отрова е опасна, ако не се избърше незабавно със спирт.

Мини на 173.