Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

8

Перспективата никак не е весела. Следващият посетител май ще намери два скелета… Кой ли вдига плочата, след като жертвите загинат?

Оглеждаш килията. Първата ти идея е да подпъхнеш нещо в пукнатината и да напънеш като с лост. Но след като се взираш по-внимателно в процепа, разбираш, че нищо няма да стане — разположен е на твърде неудобно място. Остава ти да разчиташ само на собствената си сила. Опираш ръце в горния край на камъка и натискаш. Да, като че ли поддава! Напъваш се бясно, жилите ти пращят. Струята въздух от пукнатината се усилва, сякаш е нужно още съвсем мъничко усилие, за да събориш отчупеното парче… но успехите ти свършват дотук.

Отпускаш се в ъгъла обезверен. Как да се разкърти тая проклета стена?

Претърсваш скелета. Само златна бензинова запалка и кожен портфейл с документи, които се разпадат на прах от допира ти. Унило отваряш куфарчето на доктора. Ще изгълташ всички лекарства и просто ще заспиш. За предпочитане е пред бавната смърт от глад и жажда.

Двете пакетчета калиев перманганат изведнъж те бодват в очите. Спомняш си някогашните хлапашки лудории… Ами да, разбира се!

Стриваш химикала на фин прах с парчетата от ножа. Така… окислителят е готов. Но за експлозива е необходима и горивна част. Като момче си правил бомбички от калиев перманганат и бял бронз. Добре, перманганатът е налице. А бронзът? От какво се състоеше той? Напрягаш паметта си. Да, точно така — обикновен алуминиев прах!

През следващия час навярно представляваш най-идиотската гледка, която някога се е появявала в това подземие. Седнал на пода, упорито търкаш в камъка две алуминиеви кутийки от лекарства. С цената на множество ранички и охлузвания по пръстите най-сетне имаш това, което ти трябваше — малка купчинка лъскав метален прах. Внимателно го смесваш с лекарствата — повечето от тях горят добре — после добавяш калиевия перманганат и още по-внимателно натъпкваш получената взривна смес в пукнатината с върха на джобното си ножче. За да увеличиш силата на експлозията, задръстваш отвора със ситни каменни отломки. Няколко капки спирт в празната запалка, още няколко върху отрязано парче бинт — и фитилът е готов. Запалваш края му и наблягаш върху стената с всичка сила, без да мислиш за сигурността си.

Взривът не е силен, но и това се оказва достатъчно. Отчупеното парче се плъзва по долната част от стената, като едва не премазва пръстите ти, и рухва от другата страна. Дупката е достатъчно голяма, за да мине дори шишкавият ви реставратор.

Пътят напред е открит!

Мини на 152.