Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

151

Сиянието отпред се засилва. Скоро неговата светлина става по-ярка от тази на плесента по дрехите ти.

Ето и брега — правоъгълен, равен, очевидно изсечен от човешка ръка. Слизаш и с отвращение оттласкваш паяка с крак навътре. Само миг след това се досещаш, че лодка може да ти потрябва и занапред, но вече е късно — косматото тяло бавно отплава, отнасяйки забравеното между краката му весло.

Свличаш мазните от плесен дрехи и ги изпираш в езерото, като през цялото време се оглеждаш — вече нямаш нужда от светлината им. Изстискваш ги и пак се обличаш — ще изсъхнат на гърба ти.

Източникът на сиянието е пред теб — правоъгълен отвор в близката стена. Без да се колебаеш, тръгваш натам.

Мини на 113.