Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

150

Решаваш, че рискът е прекалено голям. Навярно е по-добре да изчакаш. Но това е най-голямата ти грешка, Дик. Защото само след половин минута чуваш отдолу гърления глас на Гибона:

— Хей, Брада, аз тука поразмислих малко.

Поразмислил! Той можел да мисли! Интересно, какви ли разсъждения са се родили в коравата му глава?

— Казвай де — долита приглушеният отговор на Брадата.

— Ами… знаеш ли, май няма смисъл да се занимаваме с тоя умник. Докато се мотаем тук, някой от другите може да открие съкровището, а после… върви го търси.

Следва кратко мълчание. Изтръпнал от лошо предчувствие, пропълзяваш до острия камък и опитваш да разкъсаш въжетата. Но вече е късно. Не са изминали и пет минути, когато кратък автоматен откос слага край на всичките ти надежди за бягство. Това е краят на твоето приключение, Дик.