Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

89

Хвърляш въжената стълба в отвора и започваш да се спускаш бързо по нея. Но полуизгнилите въжета не издържат едно по-рязко движение и ти тежко тупваш от два метра височина.

Успяваш да надмогнеш болката в глезена и да се изправиш. Но онзи с автомата те е чул и се връща — чуваш стъпките му. Опитваш да се скриеш някъде, ала вече е късно — отеква трясък, в гърба ти се впиват късове нажежено олово и играта свършва. Поне този път.