Приближаваш се точно срещу началото на една от линиите и изтръпнал от тревога поставяш крак върху нея. Нищо. Стъпваш и с другия — все още си жив.
Движението по линията прилича на ходене по въже — една стъпка малко по-настрани, и ще попаднеш в опасна близост до съседната линия. Между остриетата ще престанат да прескачат искри, защото ще си свързал накъсо линиите. Но със собственото си тяло…
Наближаваш свободното от ленти място. Скок — и се озоваваш на пода, далеч от всякакви проводници и токове. Сядаш на остъклената скала и си поемаш дълбоко въздух. Имаш чувството, че не си дишал откакто стъпи върху лентата.
Мини на 35.