Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

126

Без да те забележи бандитът, излизаш от храсталака. После размахваш ръце и надаваш вик:

— Хей, експедицията, къде сте?

Реакцията не закъснява — бандитът хуква към теб, здраво стиснал автомата.

— Ти кой си и какво си се разкрякал?

Излагаш подготвената версия, като се правиш, че не забелязваш нито тона му, нито насоченото оръжие. С напредването на разказа бандитът отпуска автомата, а при споменаването за носене на нещо тежко очите му светват.

— Да, разбира се, ей сега отивам! — и той профучава край теб още преди да съобразиш, че можеше удобно да го нападнеш, докато минава.

Ала само след няколко крачки негодникът се обръща и те прерязва с автоматен откос.

Ех, скъпи наивнико Дик Ченси! Та той е тръгнал, за да убие „другарите“ си и да отнесе съкровището сам! Как ще те остави да стигнеш по-нататък и да пратиш след него още помощници, преди да е избягал? Дано в следващата игра не допускаш подобни грешки.