240

От завръщането ти на родна земя са изминали точно осем дни. Осем дни, изпълнени с трескаво търсене на връзки в среди, за които е по-добре да не се говори на висок глас. Повечето ти опити завършват с пълен провал. Но днес…

Днес седиш в малка, полумрачна и оскъдно обзаведена стаичка. А срещу тебе се е привел над масата мършав мъж с буйна прошарена коса и мургаво лице, сред което стърчи огромен орлов нос. Макар да е известен в цял свят, малцина знаят истинското му име. Наричат го просто мосю Шарл.

— Културата Задинга — тихо казва мосю Шарл, прехвърляйки от ръка в ръка една от статуетките.

— Да — кимваш ти. — Културата Задинга. В сравнение с тия образци находките на Глимърдейл…

Мургавият мъж пренебрежително махва с ръка.

— Не ми говорете за Глимърдейл, млади човече. Той е една надута пръдня. Не ми говорете и за статуетките. Просто ще ме обидите, ако намекнете, че не разбирам стойността им. Ако се колебая, то е защото мисля за вас. Знам какво се говори. Мосю Шарл е безпринципен мошеник, мосю Шарл е осквернител на гробници, хиена, акула, чакал и какво ли още не… Но освен всичко това мосю Шарл има сърце. Също като вас някога той имаше мечти… искаше да стане прочут археолог. Затова искам да ви дам един последен шанс. Ето тук… — той потупва по издутата чанта до себе си — … имам пари в брой. Много пари. Да, мосю Шарл е мошеник, но на вас ще плати честно. Сумата е такава, че би ви осигурила за цял живот. Ала „археологията в сянка“ е блато, младежо. Тя те поглъща като порок, като опиум — и няма спасение. Приемете ли от мене тези пари, съдбата ви е решена за цял живот. Ето, това е моят подарък… подарък, какъвто никой не ми направи преди години. Един последен избор. Ще вземете ли парите, или ще приберете статуетките, за да ги направите достояние на света?

Мосю Шарл замлъква. Погледът ти прескача от статуетките към издутата чанта, после пак към статуетките. Сега се решава съдбата ти, Дик.

Ако решиш да вземеш парите, продължи на 220.

Ако се откажеш от сделката, мини на 210.

Загрузка...