Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

153

Този коридор мирише на застояло. Макар че миризмата не ти харесва, продължаваш напред. Но скоро си принуден да спреш — пътят ти е преграден от паднал каменен блок. А изпод камъка стърчат… човешки крака. Или по-точно — кости, обвити с парцаливи останки от панталони и обути в отдавна изгнили обувки. Кой ли е бил нещастникът? Едва ли ще узнаеш някога.

Сега не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на разклонението и да избереш пътя си. Спазвайки все същата система, обръщаш гръб натам, откъдето си дошъл. Така… Надясно път няма, както се е убедил на собствен гръб незнайният клетник. Тогава?

Напред — 177.

Наляво — 101.