Този коридор непрекъснато криволичи. Зад един от завоите се натъкваш на каменен блок, който задръства прохода. Изглежда, че е паднал доста отдавна. Опитваш се да погледнеш отдолу, за да видиш няма ли там нещо, но цепнатината под него е твърде тясна. Ако жертвата не е успяла да се изплъзне, значи е сплескана до дебелината на мазно петно. Бррр!
Така или иначе, по-нататък е невъзможно да се мине. Връщаш се назад, заставаш с гръб към коридора с хищните корени и избираш една от двете възможни посоки.
Напред — продължи на 16.
Надясно — премини на 157.