Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

22

Не ти остава нищо друго, освен да отстъпваш заднешком. Само че този начин на вървене води до логичен завършек — спъване в някой от кокалите по пода. Падаш по гръб, изпускайки куфарчето. От удара в земята то се разтваря и съдържанието му се пръсва наоколо.

Скорпионът бавно пристъпва напред и членестата му опашка се надига за удар. Обзет от ужас, опипваш наоколо за някакво оръжие — каквото и да било. Пръстите ти докосват нещо хладно. Стъкло… голямото шише със спирт.

Идеята, която избухва в главата ти е нелепа… или може би гениална — нямаш време да я обмисляш. Просто три думи се свързват в спасителна верига: спирт-огън-защита! С някакво невероятно, акробатично движение отскачаш назад и същевременно успяваш да се изправиш на крака. После захвърляш бутилката пред чудовището. Спиртът плисва на всички страни.

За миг скорпионът спира, стреснат от звъна на разбито стъкло, или може би от непознатата миризма. Сега имаш на разположение броени секунди. Остава да драснеш клечка кибрит…

И тук реалността се стоварва върху тебе като удар с боздуган.

Нямаш кибрит!

Проклятие! Нужно ти е съвсем малко — запалка, кибрит, огниво, каквото и да е, само да даде една-единствена искра. Да, огниво! Стомана и камък!

Вече те води не мисълта, а само някакъв сляп инстинкт. Измъкваш джобното ножче и яростно блъскаш с острието по каменния под край мокрото петно. Веднъж… два пъти… Нищо. С крайчеца на окото си виждаш как чудовището отново пристъпва напред. Още един удар… и изведнъж пред теб лумват синкави пламъци. Отскачаш задъхан назад и виждаш как грамадният скорпион бавно се отдръпва към дъното на залата. Това е спасението ти, Дик — спасение на косъм от смъртта.

Забравил всичко останало, хукваш към отсрещната стена, където се чернее изход от залата. Шмугваш се в него и спринтираш напред, по-далече от чудовището.

Мини на 216.