Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

190

Колегите ти пристигат едва на следващия ден, но пък за сметка на това са уредили транспорт и носачи. Естествено, работата е досадна и уморителна, но през цялото време те топли мисълта за статуетките, скътани на дъното на вехтата ти моряшка торба. Досадата и умората минават, казваш си ти. Но отмъщението… според една френска поговорка отмъщението е ястие, което се яде студено. Още отсега предчувствуваш как славата на Арчибалд ще рухне в праха.

И ето че три седмици по-късно параходът на негово величество „Саут крос“ спира до лондонския кей. Зарязваш багажа на експедицията — по дяволите, нека поне веднъж Арчибалд да се погрижи за него! — и слизаш на пристанището.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 4 — премини на 230.

От 5 до 12 — продължаваш на 210.