Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

139

Този ход не е дълъг. След няколко опита (за щастие неуспешни) да си счупиш краката по неравното му дъно, изведнъж отпред се появява източникът на светлината.

Изумлението ти е пълно. По една от стените расте странен мъх. Именно той излъчва тази електрическа, заслепяваща в сумрака светлина. Туземецът наистина не е могъл да намери по-подходящо сравнение от автомобилни фарове.

Значи, това бил прочутият светещ мъх! Не ще и дума, попаднал си в най-странната пещера на света. Чудовищни паяци, лабиринти, гигантски хидри и скорпиони, непознати технологии, странни задачи, мъртъв марсианец, а сега и светещ мъх! Не станаха ли твърде много чудеса на едно място?

Докато си мислиш за всичко видяно и преживяно, ръцете ти с трескава бързина тъпчат със светещ мъх джобовете на дрехата. Дори да изключиш всичко останало, само това откритие би те направило световноизвестен! Ако ли пък случайно спаси стария жрец от смъртоносната рана (вече нищо не те учудва), толкова по-добре!

След като решаваш, че си събрал достатъчно мъх, сядаш да обмислиш какво ще правиш по-нататък. И странно — почивал си само няколко минути, а цялата ти умора изчезва, сякаш се събуждаш след дълъг, спокоен сън. Можеш да възстановиш жизнените си точки до първоначалната им стойност. Добре, но сега трябва да продължиш.

Ако искаш да изследваш и долната пещера, премини на 102.

Ако решиш да се върнеш при летящата чиния, продължи на 245.