Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

225

Слънцето вече е зад хоризонта, а в тропиците нощта пада бързо. Полумракът те улеснява да се добереш до пленника. Макар че е съсипан от побоя, младежът веднага след срязването на въжетата те пита за светещия мъх. И още преди да му кажеш каквото и да било, той забелязва просветването откъм джоба ти. Посяга, измъква оттам шепа мъх и изчезва между колибите. След петнайсетина минути се връща с грейнало лице.

— Жрецът ще живее! Благодаря ти, бвана!

Поклащаш скептично глава — такива рани не се лекуват лесно. Но не ти се иска да разочароваш момъка.

— Сега вече мога ли да си тръгна?

— Не, бвана. Докато не те приемем в племето, не може да си тръгнеш. Ако се опиташ, трябва да те убием. А не можем да те приемем, докато тези зли хора са в селото.

Какво пък, и ти не питаеш особени симпатии към тази банда. С удоволствие си готов да помогнеш.

Мини на 193.