Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

95

Изчакваш минута, две… Нищо. Дочуваш само заглъхващите стъпки на оня с автомата и веселите му крясъци.

Спускаш стълбата и много внимателно, без да вдигаш шум, слизаш по нея. Ха, каква изненада! Та ти си в началото на подземието!

Голямата метална врата зее отворена. Правиш две крачки към нея, но спираш — далечните радостни възгласи внезапно се сменят с викове на ужас. Заглушава ги бумтене, сякаш нейде там тича стадо слонове, после отеква ужасяващ крясък и настава тишина. Изглежда, зле възпитаният автоматчик е намерил вместо съкровище нещо по-неприятно.

Излизаш от подземието. Пред теб лежи мъртъв огромният пазач. Повече от сто куршума са заседнали в щита от биволски кожи, но някои са го пробили. Малко настрани се търкаля мъжага, облечен подобно на несъстоялия се собственик на съкровище, или казано с други думи — като разбойник. В ръцете си все още стиска автомат, а главата му е извита под неестествен ъгъл, подсказващ причината за смъртта — счупен врат. Приближаваш се и вдигаш автомата, но след кратък оглед разочаровано го хвърляш настрана — празен е.

Дотук добре, няма що. А сега бързо към селцето на туземците, за да занесеш светещия мъх!

Мини на 115.