Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

149

Промъкваш се към централната колиба, когато внезапно нечия ръка опира нож до гърлото ти. Вцепеняваш се от изненада, но в следващия момент ръката те пуска. Пред теб е един от старейшините.

— Ужасно, бвана! Тези чакали пак се върнаха, дано великият Ватубе да ги изтреби с небесен огън! Няма да си тръгнат, преди да ни избият до човек! — Съскащият му шепот звучи отчаяно. — Това е краят на племето!

— Най-напред се погрижи за жреца, стар дърдорко! — ядосваш се. — Ето, донесох ви от тоя проклет светещ мъх! И първо си отваряй очите, пък после лови за гърлото честните хора.

Жрецът те гледа като гръмнат. Удряш му един шамар (не толкова с профилактична цел, колкото за да си излееш яда), после тикваш в шепите му няколко късчета мъх. Той ги свива в шепите си и поглежда дали светят на тъмно, след това удовлетворено кимва:

— Сега отивам, бвана! Ти помогни на момчето, което те доведе, то сега е най-зле!

Мини на 121.