Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

172

Известно време бандитът гледа през храстите, без да те забележи. Изведнъж обаче се навежда и поглежда отдолу, под клонаците им.

— Стой, видях те! — изревава той и натиска спусъка на автомата. Откосът шибва храстите пред теб. С всичка сила хукваш обратно, но вторият откос те настига. Дори не усещаш ударите на куршумите, просто те обгръща мрак. Така свършва за теб тази игра, драги Дик. Просто липса на шанс, независимо от фамилията ти.