Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

215

Бавно се промъкваш през храстите, когато те стресва прегракнал глас:

— Не мърдай, чакал такъв! Да не отнесеш някой куршум!

Оглеждаш се. Собственикът на гласа (в първия момент го вземаш за циркова горила с дрипав клоунски костюм) е само на няколко метра отляво. В момента използува като тоалетна един храст, ала това не му пречи да държи автомата си насочен точно към корема ти. Защо, защо не тръгна по пътеката?

Налага се любезно да изчакаш края на заниманието му. След това обаче той се развиква колкото му глас държи:

— Хей, Брада, тук един опита да се измъкне!

— Казах ли ти? — отговаря друг глас откъм пътеката. — Само да докопат съкровището и ще ни теглят майната, … (следват няколко нецензурни характеристики към другарите им). Добре, че сложихме засада!

— Не бе, не е от нашите. Прелетна птица някаква.

— Така ли? Я го докарай тук

Цирковата горила те изкарва на пътеката. Там ви чака още един бандит с озадачена физиономия.

Мини на 187.