Разклонението се оказва просто една малко по-широка ниша в скалата. Отгоре в свода зее тясна дупка — дори главата ти не би минала през нея. Под краката ти има купчина въглени, до стената — купчина подпалки.
Вземаш подпалките. Тънки цепеници от местния хвойнов храст, който расте по ветровитите склонове на планината. Върху отсечените им краища е избила твърда черна смола.
Решаваш да запалиш една като факла, но после се отказваш. Плесента по дрехите ти ще свети много по-дълго, отколкото всичките тези подпалки.
Би ли ги взел? Може да ти потрябват за нещо. Или пък не — вече си доста претоварен? Както решиш.
Връщаш се обратно и хвърляш поглед наоколо. Накъде ще продължиш?
Наляво покрай брега — мини на 209.
Надясно, към мястото, откъдето тръгна преди малко — продължи на 251.