Продължавате да се търкаляте надолу из храстите. Бандитът изглежда по-слаб от теб, но едната ти ръка непрекъснато е заета да удържа дулото настрани и това в значителна степен изравнява шансовете ви.
Изведнъж земята под вас изчезва, и сред грохота на камъни политате надолу. Успяваш да се отблъснеш от противника си и с отчаян замах да се вкопчиш в нещо. Нещото — клон от дърво — се отчупва с трясък, но ти вече летиш настрани от каменопада.
Зашеметява те жесток удар. Изчакваш докато очите ти се поизбистрят малко и хвърляш поглед наоколо. Лежиш върху жилавата корона на висока акация, заплетен в клоните й.
С немалко усилия успяваш да се добереш до ствола и да слезеш по него. След това се насочваш по дирята от смазана растителност към мястото, където е спрял каменопадът.
Мини на 184.