Ритуалите на водата

9 "Лакуа"

Половин час по-късно седях на масата в заседателната зала на управлението на "Портал де Форонда". Естибалис беше до мен заедно с двама колеги, които не познавах, присъстваха също доктор Гевара и Мугуруса, инспекторът от криминалистиката. Носех със себе си таблета, за да бъда по-оперативен, ако трябваше да се изкажа.

Оцелелите от перфектната буря бяхме със сенки под очите, бледи и изнемощели. Бих се заклел, че никой от нас не искаше да е там.

Комисар Медина, началникът ни, около шейсетгодишен мъж с гъсти вежди и брада на влъхва, влезе в залата, ръкува с всеки от нас и изказа съболезнованията си.

Алба Диас де Салватиера го следваше в дискретен втори план. Носеше широко черно палто, бе вързала косата си и лицето ѝ бе по-сериозно от обикновено. Успях да доловя изпълнения ѝ с облекчение поглед, с който ме огледа за секунда, сякаш проверяваше дали съм невредим. Това пооправи нараненото ми себеуважение. Звучи тъжно, но бях благодарен за искрената ѝ загриженост.

— На първо място — започна комисарят със сериозно изражение, — ви поздравявам за професионализма, силния дух и съпричастността, които сте проявили в една ситуация на живот и смърт като вчерашната. Гордеем се, че сте част от това управление. Всички сме опечалени от загубата на нашия колега Андони Куеста. Погребението му ще бъде утре в гробище "Салвадор", но вдовицата предпочита да бъде в семеен кръг, така че ще зачетем желанието ѝ. Знам, че сте уморени и че това е извънредна среща, така че няма да ви задържам повече от необходимото. Сега давам думата на главен инспектор Салватиера.

— Благодаря ви много, че дойдохте, въпреки това, което преживяхте — каза Алба. — Аз също прекарах тежка нощ, докато чаках да ви спасят. Предвид особено неблагоприятните обстоятелства, с които се сблъскахме при това убийство поради пораженията, нанесени от бурята върху работата на криминалистите, всички трябва да дадем най-доброто от себе си, за да проведем успешно това разследване. Също така съдия Олано постанови следствена тайна и цялата информация, с която разполагаме, е поверителна. Имаме на разположение един месец. Ако дотогава разследването не е приключило, което се надявам да не се случи, можем да поискаме от него да удължи срока на заповедта. Не желаем пресата да има определяща роля, каквато играеше в случая с двойните убийства. Абсолютен приоритет за нас е да избегнем колективната психоза, която преживяхме наскоро в града. И, разбира се, ако това е началото на серия, трябва да попречим на извършителя на това убийство да продължи да е на свобода. Предполагам, че сте наясно с натиска, който се упражнява върху нас да намерим виновника, така че да не се повтори тежката ситуация, която преживяхме във Витория. С други думи, времето ни притиска.

Алба направи пауза, за да ни даде възможност думите ѝ да се установят в съзнанието ни. Никой от нас не направи какъвто и да е коментар.

— Колегите ни от "Връзки с обществеността" ще боравят много внимателно с данните, които ще предоставим на медиите. Що се отнася до случилото се вчера, само ще съобщим, че една туристка е открита мъртва в планината Аискори-Арац в зоната откъм Алава и че един колега от управлението е загинал, докато е изпълнявал служебните си задължения. Няма да предоставяме имена, нито инициали, нито информацията, че със случая се занимават криминалистите. Ще го третираме като злополука в планината. Знаем, че е несправедливо спрямо работата, която Андони Куеста вършеше приживе, но вдовицата се съгласи с политиката ни на дискретност. Инспектор Гауна, която присъстваше на огледа, ще ни съобщи с какво разполагаме до момента.

— Благодаря, госпожо главен инспектор — каза Естибалис и издуха нагоре червенокосия си бретон. Никога преди това не я бях виждал с толкова тъмни сенки под очите. — Добър ден ни всички. Ако нямате нищо против, ще мина веднага на въпроса; Имаме самоличността на жертвата — Ана Белен Лианьо, 39-годишна, родом от Витория, неомъжена и бременна приблизително в петия месец. По-точни данни ще получим от аутопсията. Художничка на комикси, относително известна или неизвестна, зависи от гледната точка. Предупредихме семейството, само майка ѝ е жива, няма братя и сестри. Разполагаме със сведение, което може да се окаже от основно значение за разследването тя е човекът от Витория, който е спечелил трите милиона от лотарията.

— Не се шегу…! — извика неволно доктор Гевара, после се прокашля и лицето ѝ придоби каменно изражение.

— Така е — потвърди Естибалис. — Колегата ни Андони Куеста щеше да го съобщи по време на огледа, когато описваше съдържанието на портфейла, намерен на няколко сантиметра от тялото. За щастие, това е един от малкото предмети, които успяхме да спасим. Знаем, че жертвата е депозирала билета в банка. Намерихме разписката в портфейла ѝ.

Всички останахме като гръмнати и се вторачихме с удивление в тази разписка, сякаш беше златният билет за шоколадовата фабрика на Уили Уонка. Анабел с три милиона евро.

Изглеждаха две напълно откъснати една от друга реалности, от онези, които никога не се срещат.

Тя, която толкова презираше материалния свят, какво щеше да прави с три милиона евро?

— Разбира се, това е напълно вероятен мотив за убийство — заяви Алба, изричайки на глас това, което всеки от нас мислеше. — Искам да проучите обкръжението ѝ, дали някой е имал дългове, сериозни финансови затруднения… Всичко, вече знаете в каква посока да разследвате. А какво знаем за котела, инспектор Мугуруса?

— Спасителният отряд го намери доста далече от тунела — отвърна той, докато си поставяше отново тъмните очила. — Намира се в окаяно състояние. Градушката е нанесла върху него поражения, които реставраторите от музея трябва да оценят. Както може да се предположи, дактилоскопските следи, които щяхме да снемем, са изчезнали, така че е невъзможно да знаем дали са само на планинарите, или и на убиеца. Същото се отнася и до отпечатъците от стъпки и от гумите на коли. Бурята е изличила всичко. Мисля, че убиецът е голям късметлия, ако ми позволите да се изразя така.

— Нещо друго? — настоя Алба.

Хареса ми изражението, което се появи на лицето ѝ, когато извадих доклада с археологическата документация, която Тасио ми бе изпратил за котела от Кабарсено, и ѝ го подадох.

В него се четеше изненада, но също уважение и възхищение, които смятах, че съм изгубил пред нея.

Шефката ми го прочете на глас и всички я изслушахме с внимание. Може би преди време споменаването на келтски ритуали щеше да накара не един от нас да повдигне многозначително вежди, но след скорошния случай с егускилорета, с отрова от тис и долмени, а сега с жена, провесена на дърво и потопена в бронзов келтски съд, това не ни се струваше неуместно.

— Исках да ви информирам също, че е възможно инспектор Аяла, на когото всички пожелаваме скорошно възстановяване, да работи с нас в това разследване като експерт по профилиране — обяви шефката ми. — Засега имаме само едно убийство, но инспектор Гауна ще потърси информация за подобни убийства, извършени в миналото в тази провинция и в цялата зона, където келтската и келтиберийската култура са имали влияние.

"Каза "възможно е"? — помислих си разочаровано. — Още не съм в екипа?"

Погледнах Алба, търсейки обяснение, но тя не ми обърна внимание и продължи:

— И като се има предвид приоритетът, който ще дадем на това разследване, с комисаря решихме да подсилим отдел "Криминални разследвания", така че искам да поздравя с добре дошли помощник-инспектор Ману Пеня и разследващ полицай Милан Мартинес. Помощник-инспекторът идва от управлението в Сан Себастиан, бил е в отдел "Криминални разследвания", така че е запознат с методите ни. До днес Милан работеше в централното звено на "Киберпрестъпления". Тя сама пожела да ни сътрудничи и мисля, че ще ни помогне много, защото при всички криминални разследвания прибягваме до интернет. Надявам се, че ще станем по-гъвкави.

Пеня ни поздрави с леко кимване, макар да не правеше впечатление на стеснителен, а по-скоро на свикнал с такива ситуации. Беше много рус, с обръсната почти до кожата глава и с дълги прави бакенбарди, които стигаха до челюстта му. Много светли, почти без мигли очи. Естибалис би казала, че е симпатичен. Около трийсет и няколко годишен. Забелязах, че дясната му ръка леко трепери — може би беше нервен, или пък криеше някакво неприятно за възрастта му заболяване. Носеше черно дънково яке и пуловер на райета. Долових лек дъх на тютюн и мигновено ми допадна. Изглеждаше компетентен човек, подкреплението щеше да ни дойде добре.

Що се отнася до Милан, нямаше начин човек да не обърне внимание на ръста ѝ. Беше една от най-високите жени, които бях виждал, може би около метър и осемдесет, че и повече, яка, с вид на мъжкарана и с недодялани жестове, с кестенява, зле поддържана коса, не знам дали беше права, или къдрава, защото приличаше на безформена маса върху черепа ѝ. Раменете ѝ бяха леко приведени, като нищо щеше да се изгърби след двайсет години, представих си живот, изпълнен с подигравки и присмех, и си дадох сметка, че не се чувства добре в тялото си. За щастие, понякога имаше хора като нея, които вместо да отвърнат на ударите, предпочитаха да застанат от светлата страна на живота и да задържат престъпници през работното си време. Милан ми напомняше на някого, но не успях да установя причината за това смътно усещане.

Милан се прокашля, поздрави с едно "здравейте" и се сви на стола като уплашен охлюв. Усмихнах ѝ се, за да ѝ вдъхна смелост. Първите съвещания в едно ново управление винаги внушаваха страх в новодошлия.

Щеше да бъде екип от трима. Четирима, ако главната инспекторка благоволеше да включи и мен. Началото беше добро — повече хора, повече средства, повече време, освободено от бюрократични задачи, така че с Естибалис да можем да се съсредоточим върху същественото.

— Инспектор Гауна, вие ще оглавите екипа. Продължете.

— Милан, Пеня, радвам се, че сте сред нас. Ще ни бъдете от голяма помощ. Пеня, искам да поговориш с обкръжението на Ана Белен Лианьо, майка, приятели, роднини и колеги. Най-важното сега е да установим кой е бащата на детето, което е носела в утробата си. Дали е имала любовник или постоянен партньор, дали е живеела с някого. С други думи, искаме да установим дали бебето е било желано, дали е било причина за някакъв конфликт. Потърси всичко, което изглежда извън обичайното. Милан, тъй като не намерихме мобилния ѝ телефон, за момента се разрови в социалните мрежи. Имала е профил във фейсбук, инстаграм, туитър и прочее, където е споделяла със своите последователи работите и рисунките си, но също е качвала кадри от личния си живот. Потърси дали е имала редовен трол, някой особено настойчив хейтър или вманиачен почитател. Що се отнася до мобилния телефон, намери номера и се свържи с оператора, за да ни даде извлечение, и състави списък на последните ѝ обаждания, местоположение… Изрови всичко, което можеш.

Ести спря за момент, когато забеляза, че Милан си записва с много ситни букви в едно мъничко самозалепващо се листче в яркорозов цвят.

— Милан, ще събереш ли всичко там?

— Опитвам се — отвърна тя с лице, чийто цвят не беше много по-различен от този на листчето.

— Следващия път си носи бележник, по-практично е, не мислиш ли? — посъветва я тя с тон, който не беше нито много строг, нито много мек.

— Самозалепващите се листчета са ми удобни — прошепна тя. — Мога да ги сложа в джоба и не заемат място. Не се тревожете, инспекторе, няма да ги изгубя.

— Както искаш — заяви Естибалис, немного убедена. — Продължавам. Също ще помолим съдията да ни даде разрешение да изискаме данни за финансовото ѝ състояние от банката, където е депозирала билета за три милиона евро. Според мнението ми на специалист по виктимология имаме три вероятни сценария — първо, че са я убили за това, че е бременна и заради евентуалния конфликт, който това е предизвикало в обкръжението ѝ. Второ — че е било заради пари. Трето, и дано не съм права, че сме изправени пред келтски ритуал, както подсказват начинът на действие и цялата тази театралност с провесването и потапянето в съд на почти три хиляди години. Освен това е убита на много неудобен за тази цел терен — високо в планината, между две провинции, близо до тунел, използван за преминаване още от праисторически времена.

Взех едно от яркорозовите листчета на Милан и надрасках набързо бележка за Естибалис. Тя я прочете и кимна утвърдително.

— Както ме съветва инспектор Аяла, искам също да издирите всичките артистични творби на Ана Белен Лианьо или Анабел Ли, както е подписвала комиксите си. Възможно е в дома ѝ да има екземпляри от онези, които е публикувала. Поискайте ги от майка ѝ, от партньора ѝ, ако има такъв. Ако не успеете, проверете в издателството ѝ и се свържете с издателя ѝ. Когато ги намерите, искам да ги разгледате внимателно и да видите дали няма да откриете някой от елементите, които видяхме на местопрестъплението — келти, котели, обесени, бременни…

— Какво ще кажете за планинарите, които са я намерили? — попита главната инспекторка.

Тъкмо щях да напиша на Естибалис същия въпрос, който зададе Алба. Тревожеше ме много информацията за тримата мъже с качулки, за които ми бе разказал Тасио.

— Взели са им свидетелски показания, това е докладът — отвърна Естибалис, раздавайки листовете на присъстващите. — Ще го обобщя накратко — Хосе Мари Гармендиябаща и Хосе Мари Гармендиясин. Съответно на петдесет и осемнайсет години. Жители на Арая, едно близко село, от което обикновено започва изкачването към тунела "Сан Адриан" откъм страната на Алава. Бащата има малка леярна, наследена от дядовците му, които са работили в металургичната фабрика в Ахурия, понастоящем изоставена. Но, изглежда, бизнесът му не върви, защото вече е уволнил всичките си работници и дори не може да наеме собствения си син. Според доклада момчето е безработно и без право да получава обезщетение за безработица. Бащата казва, че са се качили в четвъртък в планината, защото искал да му повдигне духа, а и в работилницата нямали спешна работа. Твърди, че преди да влязат в тунела, зърнали провесено на дърво тяло, което се движело или люлеело, може би от вятъра в онзи момент, и изтичали към него, когато видели, че главата му е пъхната в котел.

— "Котел" ли е казал? — попита Пеня.

— Да, казал е още в началото "котел" — отвърна Естибалис, свивайки рамене, — не тенджера, не касерола, нито друго наименование. Според мен е нормално, той има леярна, сигурно умее да различава котел от съвременна тенджера.

— Може ли да видим снимките с разположението на котела? — настоя Пеня, протягайки треперещата си ръка към средата на масата.

— Да, поне успяхме да спасим снимачната техника, но аз присъствах там още от началото на огледа, можеш да ме попиташ каквото те интересува — намеси се Мугуруса.

— Котелът е с полусферично дъно, така че някой е трябвало да го крепи да не се катурне, докато са потапяли главата ѝ във водата. Тя сигурно се е движела.

— Наистина се е движела и се е съпротивлявала — каза съдебната лекарка. — Има хематоми, които сочат, че си е удряла главата във всички посоки, докато е била жива. Ще бъда сигурна, след като извърша аутопсията, но смятам, че травмите съответстват на размерите на котела.

— Тук — каза Естибалис и зачете доклада на глас:

"Свидетелят твърди, че котелът е бил обграден от малка купчина камъни, които някой е поставил около споменатия съд, за да го закрепи на земята".

— И къде е тази купчина камъни на снимката? — попита Пеня, предавайки ни панорамните снимки и тези от средно разстояние. — Аз не я виждам. Някой вижда ли я?

— Когато пристигнахме, котелът беше оставен на земята на няколко метра, свидетелите казаха, че са го дръпнали, за да помогнат на момичето, че водата се е разляла и че са го оставили настрана, без повече да го пипат. Предполагам, че камъните са се разпръснали, когато са се опитали да я спасят и да установят дали е жива. Сигурно са стъпили върху купчината камъни, в случай че е имало такива.

— Казано накратко, какво имаме, инспектор Гауна? — попита Алба.

— Имаме баща и син в чудесна физическа форма и с финансови проблеми, които твърдят, че са я открили вече мъртва, и множество следи по котела, които са безвъзвратно изгубени. Трябва да издирим бащата на детето, което е чакала, и имаме бременна художничка на комикси, спечелила три милиона евро.

"Мисля, че вече има откъде да започнем."

— Да не би бащата и синът да са си устроили забавление с Ана Белен Лианьо, но да са прекалили? — попита Пеня.

— Мисля, че това е въпрос към нашия профайлър — отвърна Естибалис.

Останалите присъстващи още не знаеха, че познавам Анабел Ли, а Естибалис все така ми пазеше гърба.

— Инспектор Аяла, според вас възможно ли е? — попита Алба.

"Доколкото мога да преценя, е в рамките на възможното — написах на таблета и го показах на останалите. — В сцената на местопрестъплението обаче няма нищо сексуално. Тя е облечена, при това с туристически дрехи, дори е с туристически обувки, можем да предположим, че не е била отвлечена, поне във Витория, а е била в планината или на някое близко място в полето. И няма нищо общо с други сцени на оргии, където изгубват контрол с найлоновите пликове, докато си играят на задушаване. Потапянето на главата в старинен котел и провесването за краката изобщо не прилича на сексуална аранжировка. Грубо е и много трудно за изпълнение. Не мисля, че случаят е такъв. Вие какво смятате, госпожо главен инспектор?"

— Още не смятам нищо, инспекторе — отвърна шефката ми.

Написах още един въпрос и го връчих на Естибалис.

— Само още едно сведение — обърна се Естибалис към шефа на криминалистите. — Мугуруса, може ли да си спомните дали планинарите са носели суитшърти, или якета с качулка?

Пеня погледна озадачено двама ни.

— Да, и двамата имаха качулки, както и якето, което намерихме на няколко метра от тялото, но още не е потвърдено, че е принадлежало на момичето. Има ли някакво значение това, че тримата са били с качулки?

"Опасявам се, че има, и то голямо, ако се насочим към хипотезата за келтския ритуал — тримата мъже с качулки са отговаряли за провеждането на ритуалите в чест на богините майки" — написах и показах написаното на останалите.

С Естибалис се спогледахме тревожно, после тя отсече:

— Ще отида веднага в Арая и ще се срещна с планинарите. Възможно е да не са ни казали цялата истина за Ана Белен Лианьо и котела от Кабарсено.