Ритуалите на водата

33 "Сан Хуан де Гастелугаче"

11 юли 1992 г., събота

В събота, по средата на престоя им в лагера, отидоха до "Сан Хуан де Гастелугаче", митичния параклис на бискайския бряг, вклинен в малко островче сред идиличен пейзаж. През този уикенд към тях се бяха присъединили няколко студенти от предишни години и Саул реши да отпразнуват събитието, като направят медовина. Бе се опитал да ги научи да приготвят келтски рецепти, които основно се състояха от каши и печено месо, но без особен успех.

Медовината, напитката на 2 500 години, с която са се напивали келтите, бе посрещната по-радушно. Напълниха с вода и светъл мед един меден котел, който Саул бе изнамерил отнякъде, добавиха канела, карамфил, черен пипер, джинджифил и сухи листа от черен бъз, които после щяха да отстранят, и Ребека започна да бърка търпеливо, съсредоточена, мълчалива и чужда на всичко около нея.

Медовината се нуждаеше поне от три месеца, за да ферментира. Саул бе предвидил това и извади неотворените бутилки от предишната година. Продукцията от тази година щеше да остане за стипендиантите през следващата. Унай и Асиер, най-мускулестите, се погрижиха да ги пренесат.

Асиер коренно бе променил държането си към Саул. Сега го следваше навсякъде, сядаше до него вечер, когато Саул разказваше истории около огъня, който палеха, когато нощта беше хладна.

Започна да го боготвори, не се наложи да подновят онзи разговор и Асиер да признае гласно за баща си. Казаха си го с погледи. Саул му вдъхна сили и му обеща дискретност, без дори да си отвори устата. Станаха неразделни — също и с Лучо, триада от мъже алфа, по-активни от Хота и Унай, които бяха спокойната част на компанията.

Беше вече тъмно, когато отпразнуваха пред входа на параклиса успешното протичане на престоя им в лагера. Бяха леко възбудени от медовината. Удариха камбаната три пъти, както повеляваше традицията, после седнаха и се отпуснаха, загледани в бурното море, което ги заобикаляше. Всички, освен Саул, който трябваше да шофира на връщане в Кантабрия и когото го чакаха два часа път с микробуса.

Беше отговорен човек, готов по-скоро да умре, отколкото да подложи на опасност живота на тези млади хора, затова не опита медовината, макар че обожаваше тази напитка.

Хота се изправи и започна да търси Анабел, като залиташе леко.

От доста време не я виждаше.

— Надявам се да не е толкова откачена, че да е отишла да се разхожда по тъмно. При тези стръмни скали… — прошепна на Унай.

Унай също беше леко разтревожен. Решиха да отидат да я потърсят. Хота отвори раницата на черепи на Анабел, извади миньорската лампа и си я сложи на главата. Напипа във вътрешността на раницата опаковките на няколко презерватива. И въодушевен от находката, тръгна да я търси с приятеля си.

Заслизаха по безбройните стъпала, като се опитваха да ги преброят, и се смееха, щастливи, че са заедно и са приятели. Дребният Хота вървеше отпред, осветявайки мрака с кръга от светлина, която потрепваше при несигурните му от алкохола крачки. Унай го следваше предпазливо, като се оглеждаше за изчезналото момиче.

Видяха ги малко по-надолу, на двеста и петото стъпало.

Съвкупляваха се по начина, по който и си говореха — безцеремонно, с яростни жестове, без следа от нежност в докосванията им. Грубо, свирепо.

— Хота, по-добре не гледай — побърза да каже Унай, опасявайки се от най-лошото.

Асиер беше седнал, Анабел Ли седеше върху него, обърната гърбом. Двамата се бяха съблекли напълно. Беше заради топлата нощ и онази толкова чувствена мъгла, надигаща се от морето.

А Хота стоеше с лампата на главата, без да се сети да я угаси. Унай — може би защото вече го бе преживял и вторият път никога не е толкова болезнен колкото първия — реагира по-бързо, закри с ръка светлината и дръпна Хота, за да избегне някоя драма.

Медовината и стръмната стълба не бяха удачна комбинация, къде му е бил умът на Саул?

Хота и алкохолът също не бяха безобиден коктейл, вече се наложи да го изведе от "Окендо" онзи петък, когато се натряска, след като научи злокобната диагноза на баща си и си въобрази, че всички го настъпват нарочно веднага щом влезеха в някой бар.

Така че Унай остави любовниците врагове в онази седяща поза и задърпа Хота нагоре по стълбата, проклинайки афродизиакалните свойства на медовината.