Ритуалите на водата

58 Къклицата

15 януари 2017 г., неделя

Нужни ми бяха много години, за да разбера причините, поради които Анабел Ли бе искала да я видим при всяко съвкупление с всеки от нас. Веднъж ми каза, че са я наричали Къклицата.

И точно това се бе оказала за четиримата. Плевел, който оставихме да избуи сред усмихнатата ни доверчивост. Краят на невинността ни. Сбогуването с всяка следа от детството.

Анабел беше нещо повече от личност, беше като един от символичните образи в комиксите си — грохналата старица, която е приела образа на девица и в действителност е Смъртта, брадатият старец, зад когото се крие Менторът, пътуващият пощальон, който замества Херолда, младият новобранец, който изпълнява безусловно заповеди и въплъщава Воина.

И двайсет и четири години по-късно се бе завърнала, за да ни напомни, че раните, които бяха привидно заздравели, са все още отворени. Че бе достатъчно да я споменем, като в древните заклинания, и нейното опустошително въздействие отново ни съсипваше живота и отново взривяваше компанията, която смятахме, че е оцеляла.