Ритуалите на водата

7 Площадът на Бялата Дева, номер 2

18 ноември 2016 г., петък

Три часа по-късно, вече в безопасност във Витория, се завля кох като охлюв до апартамента ми от болница "Сантяго", където ни заведоха, за да ни прегледат за евентуални други поражения освен леката хипотермия и изтощението. Копнеех за сън. За сух матрак и позната и уютна завивка. За полумрака на спалня, която ми вдъхва сигурност и която никоя буря няма да разруши. С други думи, за дом.

Сигурно вече беше обяд, когато чух някой да отваря вратата на апартамента. Скочих от леглото, не бях спал много, нито си бях отпочинал. Чувствах се твърде неспокоен и не успях да мигна. Леко разтревожен, поисках да извикам: "Херман, ти ли си?", но от устата ми излезе само неразбираем гърлен звук. Разочарован, излязох от спалнята и заварих дядо ми в кухнята с две торби от месарницата.

— Брат ти ми каза, че си прекарал нощта в планината, насред бурята.

Кимнах утвърдително, докато се протягах.

— Сигурно си капнал от умора. Седни, донесох ти месо, за да възстановиш силите си.

"Благодаря, дядо" — казах му с усмивка.

Нямаше начин да убедя дядо да престане да се грижи за мен. Не че ме глезеше, по-скоро би си отрязал ръката, отколкото да глези мен и Херман. Просто знаеше точно в кои моменти се нуждаех от помощта му.

Седнах на дивана в хола, загледан с невиждащи очи в белите сгради на източната страна на площада на Бялата дева.

Включих мобилния телефон и видях, че имам съобщение по уотсап.

Преди това обаче влязох в електронната си поща и изпратих дълго отлаган мейл — писах на невроложката ми, Диана Алдекоа, и ѝ поисках данните за контакт с логопеда, за да започна час по-скоро лечението. Отговори мигновено. Записах си час и обещах пред себе си, че няма да го отменя, нито да го отложа.

После отворих съобщението от Тасио. Вероятно бе намерил допълнителна информация за прословутия котел, който бе причинил смъртта на двама души' там горе, в планината. На един колега и на първата ми любов.

"Тасио, вече съм на работа, вчера не можах да ти отговоря, защото ни изненада градушка при тунела!"

"Всичко наред ли е?" — написа.

"За жалост, не за всички."

"Така ли? Съжалявам."

"Знам. Беше ужасно преживяване. Но да не се бавим. Казваш, че си открил нещо. Хайде, стреляй."

"Стреляй? Виж ти, Кракен! Явно си се възстановил. Щом можеш да се шегуваш с това, значи си добре" — отговори той.

"Тасио, не ме дразни — отвърнах без никакво желание да си разменяме шеги. — Представа нямаш какъв ден ме очаква. По същество?

"По същество: снимката, която ми изпрати, наистина е на котела от Кабарсено, намерен в мина в Пеня Кабарга, Кантабрия, преди един век. Датира от 900–650 г пр. Хр. И е от Бронзовата епоха. Винаги са го свързвали с ирландските и британските котли, прилича много на намерените в Дъблин и Батърси. Смята се, че е бил използван в религиозни церемонии."

"Келтски ритуали?"

"Да. Експонат е в Музея по праистория в Сантандер, но преди няколко седмици е бил изложен във временна експозиция в един частен музей, КАМ, или Кантабрийски археологически музей, в Коста Кебрада. Съобщили са за кражбата му, но новината едва ли е надхвърлила няколко реда в "Ел Периодико Кантабро".

Познавах собствениците на КАМ, братята Дел Кастильо, съответно историк и археолог. Бяхме се срещнали няколко години по-рано, когато бях профайлър в управлението в Сантандер и няколко странни убийства ме въвлякоха в сложно разследване. Те оказаха съдействие. Беше добра новина, този контакт щеше да ми е от полза.

"Някаква връзка с тунел "Сан Адриан"?" — попитах. "Потърсих келтска връзка между котела и тунела. Знаеш, че по тези места винаги има истории за подземни проходи, свързващи отдалечени една от друга зони. Винаги се е предполагало, че в тунел "Сан Адриан" има галерия, която води до кладенец. Говори се, че една жена от Сегама отишла да пере на кладенеца и изчезнала. По-късно намерили ръка в извора в Итуруцаран де Арая, едно селце близо до Салдуондо!"

"Дотук е ясно. Какво още?"

"В същия извор в Арая е намерен жертвеник, римски олтар, посветен на нимфите. Само на стотина метра от металургичната фабрика в Арая, в река Сираунса. Бил потопен във водата и буквите почти са се изличили, но са успели да ги разчетат!"

"Нимфи. Римски."

"Да, но нимфите са божества на извори, езера, реки… още преди римляните, които, както знаеш, приспособявали религиозните вярвания на територията, която завоювали, и ги превръщали в свои. Произходът им е панкелтски, индоевропейски. Става дума за трите богини майки. Много популярен култ, който се разпространил преди повече от две хилядолетия в Централна Европа, Галия, Британия…"

"А котелът какво общо има с богините майки?"

"Остави ме да довърша, Кракен. Станал си по-нетърпелив, откакто не говориш. Тази триада закриля плодовитостта както на природата, така и на хората. Предимно женската плодовитост. Богините майки са свързани с Genii Cucullatti, духовете с качулки, те са техни пазители, трио, което се изобразява като три фигури с качулки, покровители на плодовитостта. Изпращам ти няколко снимки!" Получих снимки на релефи с три качулати фигури, някои твърде изразителни. Формата на качулката разкриваше ясно фалическия символизъм на тези пазители.

"Казваш, че закрилят плодовитостта. Бременни жени ли имаш предвид?"

"Малко избързваш. Защо бременни? Това говори ли ти нещо?"

Не бях споделил с Тасио информацията, че до котела е имало жертва и че тази мъртва жена е била бременна. Нито че сме намерили якето ѝ с качулка на няколко метра от нея. А това за триадата също не излизаше от ума ми — двама планинари, баща и син, и Анабел. Те също ли са били с качулки?

"Добре. Откри ли друго?"

"Това е всичко засега. Ако ми дадеш някаква следа в каква насока да търся..! — опипа почвата той.

"Мисля, че вече имам достатъчно, Тасио. От само себе си се разбира, че ти благодаря много за отзивчивостта и дискретността ти."

"Сам го каза, от само себе си се разбира. Кажи ми, ако имаш нужда от още нещо, каквото и да е!

"Разбира се. Взаимно е. А сега те оставям."

"Само те моля, в случай че разследването завърши добре, да кажеш на пресата на Витория, че съм ти помогнал."

"Твърде хубаво, за да е вярно" — помислих си. Почти бях забравил фикс идеята на Тасио Ортис де Сарате да възстанови пострадалия си имидж във Витория.

После отворих съобщението на Херман, на когото се бях обадил веднага щом ни спасиха, но малкият ми брат цяла сутрин ми бе изпращал съобщения, в които ме питаше дали съм се оправил.

"Добре съм, Херман. Дядо е при мен, готви ми картофи с наденица и чичикис[6]. Ще ми съсипе артериите."

"Знам, аз му казах. Може ли да се видим днес следобед, когато изляза от кантората?"

"Имам заседание. В края на седмицата ще се видим във Виляверде, имам нужда да се измъкна за малко."

Херман се съгласи, бе започнал да се държи свръхзакрилнически към мен, откакто ме простреляха в главата, но той също бе пострадал по моя вина. Мартина бе умряла само защото не успях да заловя Нанчо навреме, затова търпях опитите му да ме контролира, макар че мразех да давам обяснения за действията си на когото и да било.

Помогнах на дядо да сложи масата и изслушах оплакванията му от пораженията, които бе нанесла бурята в градината. Виляверде също бе пострадало, макар че нищо не можеше да се сравни със силната градушка при тунела.

После, все така поглеждайки загрижено небето, което предвещаваше дъжд, написах кратък доклад с данните на котела от Кабарсено и връзката му с тунел "Сан Адриан". Запазих първата си оценка на профила на убиеца или убийците за себе си — оставаше ми да изслушам заключенията на криминалистите и на съдебната лекарка, преди да изготвя първия си доклад, но това, което видях при тунела, все още ме държеше в недоумение.

Сбогувах се с дядо, който ми обеща, че ще се върне с автобус във Виляверде, и тръгнах към стария си кабинет в управлението. Не знаех как с Алба ще понесем да се виждаме всеки ден след това, което тя ми разкри, но истината беше, че вече дори не си задавах въпроса дали искам да се върна на работа. Имах нов случай и не възнамерявах да стоя настрана от разследването. И въпреки че бях изтощен физически и психически, изгарях от желание да загърбя етапа с двойното престъпление при долмена и да започна разследването на убийството на Анабел Ли, както и лечението при логопеда, за да започна най-после да говоря нормално.