Ритуалите на водата

62 Река Садора

16 януари 2017 г., понеделник

Пристигнах във Витория следобед, бях си уговорил среща с доктор Гевара и ѝ връчих генетичния материал, но имах нужда от още нещо и само Голдън можеше да ми го подсигури, макар да се съмнявах дали ще успея да се свържа с нея.

Отправих се бързо към апартамента си и поставих две парчета черни ленти от изолирбанд във формата на кръст на стъклото на балкона.

Не можех да направя нищо повече, така че зачаках.

Чаках…

И чаках.

На всеки два часа слизах до портала и проверявах пощенската кутия. Нямаше нищо. Знаех, че е твърде рано, че може да минат няколко дни, докато свръзката ѝ мине през площада на Бялата дева и ѝ съобщи за зова ми за помощ.

Почти не спах същата нощ. Направих вокалните си упражнения, повторих цели абзаци на глас. Всичко, само и само да занимавам ума си и да не мисля нито за Алба, нито за Ребека.

На следващата сутрин ми се обади Ести. Казах ѝ, че продължавам да чакам, не ме помоли да отида в "Лакуа", така че не мръднах цял ден от къщи.

Топлата ми бърлога успокояваше нервите ми, опънати от чакането. Имах също нужда от уединение, за да предъвча раздялата с Алба, да се примиря, че вече не сме двойка.

Времето минаваше, а Голдън не даваше признаци на живот.

Същото се случи и в сряда сутринта.

И следобеда.

Може би Голдън беше избягала окончателно в чужбина и вече не се интересуваше от случващото се във Витория.

Може би си изграждаше нова самоличност и искаше да загърби миналото — своето, на Ребека и моето.

Същата сряда ми се обади Палунер, който ми потвърди, че Саул се е явил предния ден в болницата и са му взели ДНК проба. Държаха го под наблюдение, за да не избяга от реалността.

В четвъртък сутринта намерих в пощенската си кутия писмо без подател.

Нямаше никого наблизо, така че го отворих веднага, в тесния коридор на портала. Беше Голдън, отново ми определяше среща в находището Ача в пет следобед същия ден. Без мобилни телефони, без устройства, без придружители. Подчиних се, вече бяхме минали през това.

Огромният куриер пристигна в уречения час с миниатюрния си мотор, този път никой от двамата не беше толкова напрегнат. Поздрави ме с едно "Здрасти, инспекторе!", сякаш бяхме близки приятели и се виждахме всяка събота в Стария град, и остави пакета на земята, в подножието на занемареното находище. Този път не се изпика върху него.

— И подпиши, ако обичаш — подкани ме той.

Надрасках една завъртулка и извадих тунингования таблет с мигащия чат на екрана, който Голдън ми бе изпратила.

Седнах върху сухата трева, загледан в река Садора и нивите, които се простираха пред очите ми. В далечината мина елен и избяга, когато ме усети. Послужи ми като предупреждение, не исках Голдън да избяга, когато разбере какво ѝ предлагам.

"Казвай" — написа тя.

"Това, за което ще те помоля, няма да ти хареса, но преди да откажеш, искам да ти съобщя новините" — отговорих.

И ѝ разказах всичко, което се бе случило по време на посещението ми в Кантабрия.

"И аз ти трябвам, за да…"

"Да. Няма друг останал жив, който може да го направи. Само ти оставаш" — притиснах я.

"Значи сте намерили гроба на бебето на Ребека?"

Това ме обърка. Гроба?

"За какъв гроб говориш?"

"На Бека са казали, че е родила мъртво момченце, че те щели да го погребат по християнски, че за нея е по-добре да не знае къде са го погребали."

"Погребали? Саул наскоро ми призна, че са го кремирали. Не, Голдън, имам друго подозрение" — написах.

И ѝ го казах.

Тя ми отговори след няколко секунди.

"Бях мислила за тази вероятност през последните месеци, но не исках да повярвам, че е възможно" — написа най-после.

"Но си имала такова подозрение, кажи ми, че си имала такова подозрение."

"Да, когато се появиха случаите с младите самоубийци. Затова реших да ги проуча. Имах подозрения, но не ти казах нищо? "Аз стигнах до същото заключение, затова ми трябваш сега." "Съзнаваш ли какво искаш от мен?"

"Напълно, Голдън. Но е заради Ребека. Трябва да знаем какво се е случило в действителност. И това е единственият начин."

Беше недоверчива и това беше нормално.

"Закълни се, че не е капан, за да ме хванете."

"Никой няма да те преследва. Не съм в "Киберпрестъпления", не ме интересува какво си правила в миналото, щом няма нищо общо с "Криминални разследвания", и никой в нищо не те подозира!"

"А нападението ми над един инспектор?"

"Съдията ще се съгласи на споразумение, ако ни сътрудничиш. Знаеш, че няма да подавам жалба, дори министерството на правосъдието да настоява."

"Нито за отвличане на малолетна?"

"Именно затова трябва да пипнем Саул."

Последната фраза, която написах, остана на екрана повече от минута без отговор. Започнах да се опасявам, че Голдън се е уплашила от предложението ми и че това е последният ни разговор.

За щастие, малко след това буквите започнаха да излизат на екрана.

"Не смятам да се появявам, не мога да рискувам."

Спрях я, преди да премине в режим "паника".

"Трябваш ми, но не цялата, а само част от теб" — настоях.

Голдън забави отговора си.

"Добре, но го правя заради БКГ".

Не разбрах много добре това последното.

"БК?"

"Да, БК, Бека. Когато сменихме самоличността си, Ребека запази кодовото си име — БК, от Бека, както я наричахме вкъщи. Така се подписваше под писмата си и в интернет" — обясни ми тя.

"Добре, нека да е заради БК. Ще ти кажа как ще го направим!"

Дадох ѝ подробни инструкции как да се снабди с ДНК тест в домашни условия. Знаех, че един защитник в съда ще отхвърли това доказателство, защото не е спазена процедурата по взимането и съхранението му, но мен ме интересуваше единствено дали тестът ще докаже това, което вече предполагах. Ако подозрението ми се потвърдеше и Саул бъдеше арестуван, бих могъл по-лесно да убедя Голдън да се подложи на теста официално и той да послужи в съда.

"Само още едно сведение, знаеше ли какво е искала да учи Ребека?"

"Могла е да се дипломира в различни области, вероятно нещо, свързано с информатиката. Обичаше историята, но не искаше да учи същото като баща си, а и аз я разубеждавах всеки път, когато обмисляше тази идея, за да елиминираме и най-малката вероятност някога да се срещнат като професионалисти. Също твърдеше, че ѝ харесва да работи с деца и понякога ми казваше, че ще следва педагогика или психология. Беше от онези тийнейджъри, на които им се отдава всичко, и ѝ беше трудно да направи избор. Помогнах ли ти с нещо?"

"Още не знам. Възможно е. Искам да ми предадеш пробата час по-скоро, Голдън".

"Добре, ще го направя, преди да съм размислила."

И в петък сутринта занесох пробата на доктор Гевара.

— Четири или пет часа — каза ми тя. — Ще ти се обадя веднага щом имам резултата.

Върнах се вкъщи и зачаках нетърпеливо. Следобед отидох на сеанса с логопедката ми и за да се поизпотя, докато чакам, обух маратонките и излязох да потичам в парк "Оларису".