Ритуалите на водата

42 Болница "Сантяго"

9 януари 2017 г., понеделник

Съдия Олано издаде заповед за издирването и залавянето на Глория Ечегарай, позната също като Голдън Гърл, чието местонахождение беше неизвестно.

Останах тринайсет дни в болница "Сантяго", медицинският екип, който ме лекуваше, не ми даде да мръдна, докато компютърната томография не показа, че черепно-мозъчната травма е лека, дори нямаше вътрешен кръвоизлив, който да се абсорбира, и кръвта в устата ми, чийто вкус усетих, когато дойдох на себе си, се дължеше на спукването на кръвоносен съд близо до темпоралната кост, предизвикано от повърхностен удар.

През първите дни ме болеше главата; после ме заболяха краката от толкова лежане; накрая медицинските сестри получиха главоболие, защото бях непоносим, когато не правех нищо. Единствено исках да приключа разследването сега, когато бяхме направили гигантска крачка, макар че това ми бе струвало ужасен хематом в дясното слепоочие.

Веднага щом се възстанових що-годе, се появи Естибалис с резултатите от ДНК теста — потвърждаваше, че Хота е баща на бебето, което Анабел Ли е чакала.

Трябваха ми няколко дни, за да асимилирам новината. Може би защото не исках да приема, че съществува толкова пряка връзка между смъртта му и бъдещото му бащинство.

Престоят ми в болницата си имаше и положителни страни, като постоянното присъствие на Алба сутрин, обед и вечер. Всеки божи ден. Коремът ѝ растеше със същото темпо, с което връзката ни укрепваше.

Понякога носеше таблет и гледахме стари филми, които и двамата харесвахме. "Обичайните заподозрени", "Срещи в парка"… редки бижута на нискобюджетното кино, които ни сближиха и ми позволиха най-после да опозная нещо от нея, от непрозрачната и загадъчна Алба.

На 9 януари ме изписаха.

По това време малкото ми семейство се бе удвоило, дядо и Ниевес Диас де Салватиера, майката на Алба, си разменяха рецепти за калмари в собствен сос, а Херман, логопедката ми и Алба отиваха към "Дато" зад гърба ми, защото знаеха, че завистта и носталгията по едно вкусно пинчо от омлет с картофи ще ме превърнат в непоносимо същество.

Възползвах се от часовете, в които нямах посещения, за да усъвършенствам говора си, да подготвя кратки речи, да подобря рекорда си от двайсет и пет думи, който достигна трийсет и осем в деня на изписването ми. Непрекъснато си поставях нови и нови цели, правех го за мен и за дъщеря ми — не исках да има баща инвалид.

В обстановката се усещаше известна еуфория — най-после имахме заподозряна.

Заподозряна от плът и кръв, въпреки че бе изчезнала и не бе останала и следа от нея.

Голдън, изглежда, беше свикнала да бяга, защото при обиска на къщата ѝ на жицата на пневмониите нямаше нито едно компютърно устройство, което да се проследи.

Колегите от "Киберпрестъпления" отнесоха всичките сидита и ги прегледаха, но те бяха само копия от работата ѝ за "Сиско" — предполагам, че от официалната част, която не заобикаляше закона.

Случи се сутринта, когато ме изписаха.

Нашият компютърен ас, Милан, ми донесе новини в болницата точно в момента, когато се готвех да се преоблека и да се махна най-после от монотонния живот в болницата.

— Инспектор Аяла, не можех да чакам. Открих истинската самоличност на Голдън — каза тя запъхтяна, сякаш бе изкачила пеша трите етажа и имаше нужда да си поеме дъх.

А може би го бе направила.

Завари ме точно когато смятах да си сваля смешната нощница, която едва покриваше бедрата ми и имаше цепка на гърба, през която въздухът влизаше свободно.

— Успокой се, Милан. — Наведох се към нея и сложих ръка на рамото ѝ.

Милан тутакси се отдръпна. Сякаш през нея бе минал електрически ток.

Отстъпих назад и ми стана мъчно за нея. Нямаше нужда човек да е профайлър, за да си даде сметка, че Милан е от хората, които не са свикнали с физически контакт. Запитах се какво ли детство е имал човек, който толкова се страхува от проявата на чувства.

Милан извади няколко листчета от дебелото си палто с пламнали като божур бузи, опитвайки се да не ме гледа в очите, нито в нощницата.

— Вижте — обясни тя нервно, — вие ни дадохте информацията, че Голдън Гърл е родена във Витория през 1948 г., че се казва Глория Ечегарай, че е живяла в района на семинарията, на улица "Фрай Сакариас Мартинес" номер 9 в продължение на почти четирийсет години с дон Бенигно Лареа Руис де Егино. Но първото, което ме накара да заподозра нещо, е, че този мъж не съществува, не фигурира в нито една база данни, нито в Националния статистически институт. Има обаче номер на социална осигуровка. Просто е измислен и някой е фалшифицирал необходимия документ.

— Това не е възможно. — Наложи се да седна на леглото.

Самият аз си бях затворил очите, когато открих, че Голдън е фалшифицирала брачно свидетелство, каквото никога не е имала, за да запази апартамента, в който бе живяла с партньора си в продължение на десетки години и който общината щеше да ѝ вземе, защото бяха живели заедно, без да подпишат.

Бях замълчал, защото по онова време Голдън даваше под наем някои стаи от апартамента и в него се бе настанил един избягал насилник, когото издирвахме. Обясних ѝ положението, тя ми съдейства и успях да арестувам онзи негодник, който биеше децата си и жена си.

Прикрих я, но се възползвах неофициално от компютърните ѝ знания и в продължение на години си сътрудничехме.

Доста нездравословна връзка, признавам.

Не очаквах обаче, че партньорът ѝ в продължение на четирийсет години не съществува, че ме бе излъгала още в началото и се бе преструвала пред мен на безпомощна пенсионерка, за да се сдобие с апартамент в историческата част на града. Не ми стана никак приятно, че ме бе използвала още от самото начало.

— Продължавай — помолих я. — Каза, че самоличността на Голдън Гърл също е фалшива.

— Да, наредихте ми да потърся информация за Глория Ечегарай, която наистина фигурира като служител в компанията "Сиско", но няма нищо за нея преди 1993 г. Това ме накара да потърся пръстовия отпечатък на личната ѝ карта, която се оказа фалшива, и открих съвпадение с този на Аурдес Переда Аргуесо, чиято лична карта е изтекла и не фигурира като починала, но от 1993 г. насетне няма никакво сведение за нея. В същата година се появява новата Глория Ечегарай, с шофьорска книжка, осигурителен номер…

— Как каза, че е истинското ѝ име?

— Аурдес Переда Аргуесо, родена в Сантиляна дел Map, Кантабрия, през 1949 г., преди 67 години. Фамилията ѝ е същата като на починалата съпруга на Саул Товар, която разследвахме тези дни.

— Може да е просто съвпадение във фамилиите.

— И в града, в който са родени. Открих, че съпругата на Саул Товар, Асунсион Переда Аргуесо, е родена дванайсет години по-късно, в същата година като мъжа си. Мисля, че са сестри, инспекторе. Нямах време да установя самоличността на родителите им, но ако съвпаднат, няма да имаме никакви съмнения в това отношение.

Главата ми леко се замая, но успях да прикрия изненадата и гнева си пред Милан. Останах да седя на леглото с разтворена нощница и голи задни части.

— Значи Голдън Гърл в действителност е лелята на Ребека — промълвих.

Сега разбирах защо е започнала да се рови, когато е намерила в мобилния ми телефон странната смърт на Анабел Ли — видяла е същия начин на действие на убиеца или на убийците на племенницата ѝ.

Или поне така ми се искаше да мисля.