Ритуалите на водата

35 Таванът във Виляверде

20 декември 2016 г., вторник

Бяхме планирали съвещание на целия екип във Виляверде. Беше ми писнало от туитове, екрани, хакери и мобилни апарати. Имах чувството, че всяка моя стъпка се наблюдава и когато вървях по улиците на Витория, гледах с неприязън охранителните камери.

Трябваше да избягам от големия брат, в какъвто се бе превърнал случаят "Ритуалите на водата".

Алба, Ести, Милан и Пеня приеха предложението ми и им определих среща в шест часа следобед в къщата на дядо ми.

През зимата Виляверде беше безлюдно село, седемнайсетте му жители почти не се мяркаха по улиците през седмицата, предпочитаха да стоят на топло между дебелите каменни стени на домовете си.

Този декемврийски вторник беше много мразовит, но дядо бе запалил огнището в кухнята с нисък таван още от сутринта, така че когато се качихме на тавана, топлината се бе изкачила по стълбите и можахме да седнем около огромната маса за пинг-понг, разгъната отново за случая.

Бях дал указания да паркират колите в различни точки на края на селото, за да няма струпване на коли и срещата ни да мине незабелязано сред малобройните жители, които биха могли да ни видят да изкачваме стръмните улици на селото.

Всичко, което в този ден бе обсъдено, бе написано и разпечатано от компютри без връзка с интернет.

Дядо ни качи прясно опечени захаросани бадеми, които ухаеха вълшебно, здрависа се с яката си ръка на столетник с Милан, Пеня и Алба и потупа по гърба Ести, сякаш искаше да ѝ каже: "С теб се познаваме добре, нямаме нужда от такива церемониалности."

Предложи най-любезно да ни почерпи с домашно суракапоте[42] и аз го отпратих с красноречив поглед: "Моля те, дядо, сега не е моментът!" Той излезе мълчаливо и затвори вратата на тавана.

Извадих бележник и химикалка и всички направиха същото, с изключение на Милан, която разпръсна няколко жълти, розови и зелени листчета пред отчаяния поглед на Пеня.

Приближих се до кутиите, в които пазех спомените си — онези под лисичите кожи, окачени там още от следвоенните години. Отворих кутията от 1992-ра и подбрах няколко снимки под внимателния поглед на останалите. Сложих ги на масата и четири глави се наведоха, за да ги разгледат.

На тях бяхме Лучо, Асиер, Хота, Анабел Ли… На други — Саул и Ребека, дори имаше една голяма групова снимка, на която бяхме всички, включително студентите от предишни години, които идваха в края на седмицата като подкрепление.

— За да имате нагледен документ от онова време — успях да кажа на един дъх.

— И така, колеги — започна Естибалис, след като се изправи. — Събрали сме се, за да обобщим всички резултати от разследването до момента и да набележим насоките, които ще следваме от сега нататък. Знаете, че заради особените характеристики на случая инспектор Аяла има нов телефонен номер, на който можем да споделяме поверителната информация с него, и ще продължим да използваме стария му телефонен номер за по-незначителни въпроси, защото мобилният му телефон е следен от двама хакери. Пеня, да започнем с аутопсията на Хосе Хавиер Уето.

Пеня на свой ред се изправи и ни раздаде доклад, чиито снимки не поисках дори да погледна. Бях видял това бездиханно тяло да расте още откакто бяхме хлапета. Бях го видял да се превръща в младеж, бях го видял да се състарява преждевременно поради липса на физически упражнения и лоши навици. Не исках да видя червените му петна, нито синкавото му лице, нито подутия му корем.

Престорих се — имах ли друг избор, — че чета внимателно това, което доктор Гевара бе написала.

— Потвърдено е, че покойният е прострелян с електрошоков пистолет "Тейзър". Имаме две следи от стрелите на шията. Също че е умрял от потапяне в течност. Някой е напъхал главата му до раменете в течна среда. Открита е вода в белите дробове, значи е бил жив, когато се е случило. Анализират водата, за да се опитат да определят дали е била питейна, или не, но е трудно да определим мястото, където е умрял. Хосе Хавиер е бил преместен по-късно и провесен надолу с главата в езерото Ла Барбакана — обобщи Естибалис.

Всички кимнахме утвърдително.

— Имаме отново престъпление, извършено според ритуала на Тройната келтска смърт — добави, — и следователно същия начин на действие както при убийството на Ана Белен Лианьо, само че в този случай няма откраднат котел. Вероятно защото този вид археологически артефакти е твърде ограничен на Иберийския полуостров. Смятаме, че е възнамерявал да използва котела от Кабарсено за следващите убийства, но преждевременното откриване на тялото на Ана Белен Лианьо е осуетило тази възможност. Знаете, че убийците действат по логиката на цена-печалба. Котелът е бил важен за изпълнението на келтския ритуал, но в случая не компенсира риска да го откраднат отново, защото сега се съхранява при нас. Ритуалът е бил усъвършенстван и е бил пригоден към обстоятелствата, като например във Фонтибре, където поради липса на котел главата на Ребека Товар е била потопена в реката.

— Колко са убийствата досега, инспекторе? — попита Алба.

— Имаме това на Ребека Товар през 1993-та, на Ана Белен Лианьо на 17 ноември 2016-а и на Хосе Хавиер Уето на 4 декември същата година. С инспектор Ляла открихме друго възможно звено в серията, от 1998-а в Амстердам, само че в този случай става дума за животни, домашни кучета и котки, принесени в жертва чрез ритуала на Тройната келтска смърт. Тогава също е откраднат археологически артефакт, свещен в келтската иконография — котелът от Гундеструп.

Естибалис приключи изложението си с още няколко подробности и захруска лакомо захаросаните бадеми на дядо. Мислено си отбелязах, че трябва да ѝ дам няколко буркана с круши във вино и с печени ябълки от градината, които двамата с дядо бяхме направили в края на седмицата и бяха станали превъзходни.

— Смятам, че трябва да се съсредоточим върху заподозрените и да продължим да разследваме. По какви линии работим, инспекторе?

— Асиер Руис де Асуа, хакерката, позната като Голдън Гърл, и Саул Товар.

— Да започваме — подкани я Алба, — какво имаме срещу Асиер?

— Познат на трите жертви — каза Естибалис, — поддържал е все още неизяснена връзка с Ана Белен Лианьо и е бил сътитуляр на сметката ѝ от три милиона. Бил е нападнат няколко дни преди смъртта на Хосе Хавиер в собствената му аптека и ни лъже, като идентифицира нападателя като наркоман, когото не е видял, защото има физически доказателства, че той също го е ударил. Възможно е да се е сбил с приятеля си Хосе Хавиер, тъй като по лицето на жертвата са открити хематоми, причинени преди смъртта му.

— Мотив?

— Пари, за да спаси бизнеса си — в случая с Ана Белен Лианьо — и може би, ако е баща на детето ѝ, да се опита да скрие това от жена си. Възможно е приятелят му Хосе Хавиер да е знаел твърде много, да са се скарали и да го е убил. Що се отнася до убийството на Ребека през 1993-та, може би е била бременна от него, били са заедно на летен лагер през юли предната година. Възможно е да са продължили да поддържат връзка и да я е убил — тя е била само на четиринайсет, а той на седемнайсет, цялото му бъдеще е щяло да бъде провалено заради тази бременност, да не говорим за евентуалната жалба, която баща ѝ би решил да подаде, защото е била малолетна и следователно, дори да е казала да, съгласието ѝ не би означавало нищо.

Признавам, че се почувствах неловко.

До този момент Ести не бе изразявала така ясно мнението си за вероятната вина на Асиер. Не бе казала нещо, което аз да не знам или да не съм мислил, но да го чуя обобщено и при това толкова логично…

Асиер, приятел от компанията ми, да убие Ребека, Ана Белен и Хота…

Имаше мотиви, беше студен човек, притежаваше известни познания за света на келтите… Беше ли достатъчно, за да извърши тази серия от убийства?

— Каква стратегия ще следвате? — попита Алба.

— Ще проучим обкръжението му, ще проверим алибитата му за 17 ноември и 4 декември, може да проведем разпит и да го притиснем, за да ни каже…

— Оставете на мен — прекъснах я. — Нищо не губим.

Всички се обърнаха към мен с изражение на "горкичкият", а аз мразя този поглед.

— Оставете на мен — повторих. — Аз ще говоря с него. След това е изцяло ваш.

— Добре — съгласи се Естибалис. — Говори с него тази седмица. Ако не постигнеш някакъв напредък, ако не измъкнеш от него информация, може да го призовем да даде показания като заподозрян. Да видим докъде ще стигнеш, Унай.

Кимнах в знак на съгласие. Асиер беше като стена от лед, но може би Арасели, жена му, с която винаги се бях разбирал добре, можеше да ми даде някаква следа.

— Ще кажа на глас това, което може би не искаме да чуем, но смятам, че най-важното в този случай е да установим дали трите жертви са чакали дете — заяви Естибалис. — Това е най-важното, защото ако Ребека, Ана Белен и Хосе Хавиер са щели да стават родители… всички, които са били в кантабрийското селище през 1992-ра и сега чакат дете, са на прицел. Това е хипотезата ми.

— Толкова ясно ли ви се струва? — отвърна ѝ Алба.

— Ще го кажа направо, госпожо главен инспектор — ако профилът на жертвата е човек, който чака дете и е бил в онзи лагер през 1992-ра, инспектор Аяла го грози смъртна опасност. И не говоря за заплахите, които получава в мрежата и които може да са от неколцина маниаци без реално намерение да го убият. Говоря за убиеца, който вече е започнал делото си и който се движи в обкръжението на инспектор Аяла. Мисля, че не съм казала нищо, което целият екип да не знае, преди да дойде на това съвещание — заяви Естибалис.

Кратката ѝ и изразителна реч се стовари като камък върху масата за пинг-понг.

Беше ужасно неудобно личният ми живот и този на Алба да бъде обсъждан пред другите трима колеги, но желанието на Естибалис да ме предпази беше толкова силно, че за пореден път ме трогна.

Милан почти спря да диша, а Пеня почервеня до ушите. Алба посрещна удара с присъщата си елегантност.

— Тогава дайте най-доброто от себе си, за да установим най-после мотива на тези убийства, защото дъщеря ми заслужава да познава баща си.

Всички извиха глави към мен, но вече не ми пукаше.

За пръв път Алба говореше за мен като за безспорен баща на дъщеря ѝ.

Двамата знаехме, че го правим, за да я предпазим, че единствено общите ни усилия могат да я спасят, за да не носи през целия си живот етикета на дъщеря на сериен убиец.

Прерадох ѝ с поглед решимостта си: "Това е заради нея. Това е официалната ни версия. Заради нея."

— Асиер и Лучо също може да са в опасност, ако чакат дете — намеси се Пеня, както винаги прагматичен. — Би трябвало да проучим тази вероятност, не мислите ли?

— Разбира се — каза Милан и записа две имена на едно розово листче.

— Да обсъдим и други заподозрени — предложих, за да се измъкнем от неловкото положение.

— Голдън Гърл. Сътрудничела е неофициално на инспектор Аяла в предишни случаи — изрецитира Естибалис. — Инспекторът получи предупреждение от МатуСалем, друг познат експерт по информационна безопасност с криминално минало, че Голдън е започнала да проучва в Дълбоката мрежа неща, свързани с настоящето ни разследване, "Ритуалите на водата" — пистолети "Тейзър" и форуми на млади самоубийци. Това, което прави впечатление в случая е, че е разследвала темата за младите самоубийци, преди Милан да открие, че Саул Товар, директорът на лагера през 1992-ра, е изгубил осиновената си дъщеря Химена Товар миналия септември при много сходни обстоятелства — качила се на Добра, планина с важни археологически останки, с други думи, има връзка с всички местопрестъпления, с които се занимаваме в момента, и се е оставила да умре от хипотермия.

— Момент — прекъснах я, — Голдън се рови в неща, които не са нейна работа, но откога е заподозряна за убийство?

— Ти не я ли подозираш, Унай? — попита Естибалис. — Не ти ли е минало през ума?

"Тя е пенсионерка на шейсет и осем години със счупена тазова става — написах, поуморен от дългите фрази. — Някой представя ли си я да беси хора високо в планината?"

— Трябва да разкажеш всичко, Кракен — заяви Естибалис, след като прочете написаното. — Разкажи за Амстердам.

— Разкажи го ти, ня… нямаме на разположение целия ден — отвърнах мрачно.

— Бабата работи в Мрежовия координационен център на европейската интернет протокол мрежа в Амстердам, за сметка на "Сиско". Била е съдия и е участвала в първите стъпки на интернет, знае всичко за информационната безопасност, била е част от първата група администратори на интернет протокол мрежи в Европа. Това се е случило през 1998-а, същата година, в която е откраднат котелът от Гундеструп от музей в холандската столица и са извършени ритуали на Тройната келтска смърт с домашни животни.

— Разбирам безпокойството ти — каза Алба. — Как да я разследваме от управлението, като каквото и да правим, тя ни превъзхожда в областта на информационната безопасност и ще ни разкрие?

— Лично аз мисля — намеси се Милан след оглушително прокашляне, което ме очарова, — че най-удачната стратегия е да се правим, че нищо не знаем и да поддържаме два канала за връзка, единият поверителен, а другият за по-незначителни неща.

Аз имах друга стратегия, много по-проста, за да разбера веднъж завинаги защо Голдън си пъха носа в тази история. Знаех обаче, че няма да бъде одобрена от шефката ми, нито от колегите ми, затова замълчах и схрусках предпоследния захаросан бадем на дядо ми.

— Никой ли няма да пита за МатуСалем? А Тасио? — обърна се към нас Пеня.

— Вече го направихме — казах. — Тасио беше невинен. Достатъчно плати.

— Тасио не беше светец.

— Не беше извършил убийство, в Лос Анджелес е. Оставете го да устрои живота си — настоях.

— Помощник-инспектор Пеня — намеси се Алба, — смятате ли, че това би могло да е капан, заложен от младия хакер или от Тасио Ортис де Сарате?

— Мисля, че МатуСалем вече е бил в затвора, не може да се каже, че спазва закона. А Тасио… добре, нека го оставим на спокойствие. Вярно е, че плати за нещо, което не бе извършил, въпреки че за нас, които израснахме с мисълта, че е сериен убиец, е трудно да го възприемем за невинен. Истината обаче е, че е хакнат мобилният телефон на инспектор от "Криминално разследване". Колкото и да твърдят, че се грижат за него, това си е престъпление.

— Трябва обаче да играем с тези карти — отвърна Алба. — Но да се върнем към "Ритуалите на водата". Нито в случая на МатуСалем, нито в този на Тасио има дори една улика или подозрение, че са свързани с жертвите или с местопрестъпленията.

— Това не е вярно, местопрестъпленията имат подчертано историческо значение. Тасио е — или беше — археолог.

— Достатъчно — подскочих аз и написах: "Точно този аргумент натежа най-много, за да го осъдят веднъж, нищо ли не сме научили?"

Пеня въздъхна, когато прочете написаното от мен.

— Съгласен съм, самият аз не вярвам в това. Играех ролята на адвокат на дявола. Често го правехме по време на съвещанията в управлението в Доности[43]. Извинете ме, ако съм прекалил. Според мен това е задънена улица. Трябва да се съсредоточим върху други заподозрени, които имат много повече какво да ни кажат. Саул Товар например.

Естибалис взе отново думата.

— Точно това исках да кажа. Тук наистина има какво да се поразрови. Саул е изгубил Ребека през 1993-та, а само преди няколко месеца и осиновената си дъщеря Химена. Подозираме, че осиновяването е било незаконно, защото са му дали детето въз основа на документация, подадена от него и жена му, която обаче е починала през 1991-ва, но той не е актуализирал тази информация. Поискахме отново съдействие от управлението в Сантандер, за да преразгледаме някои аспекти на двата случая — на Ребека и на Химена. Говорих с инспектор Ланеро, който не беше свързал стария случай на Ребека Товар със самоубийството на Химена, въпреки че имат един и същ баща. В управлението в Сантандер не е останал никой, който е работил по случая във Фонтибре, и смъртта на Химена е минала незабелязано, защото е била възприета като поредния случай на самоубийство. Трябва също така да разследваме причината за смъртта на съпругата му.

— Е, да се залавяме за работа — заяви Алба. — Смятате ли Саул Товар за заподозрян?

— Рано е да се каже — отвърна Ести, — не можем да съдим някого за това, че около него хората измират, а за момента не разполагаме с нищо друго. Но трябва да продължим да разследваме в тази посока.

— Какво ще правим с туитър? — намеси се Милан със зелено листче в ръка. — Ще приемем ли сериозно теорията за играта на бесеница?

— Глупости — отвърна Естибалис, като изпухтя. — Хората скучаят и пишат само глупости. Да се държим сериозно, моля ви.

— И аз мисля така — подкрепи я Алба, — ние сме професионалисти и това не е игра на предположения. Но да се върнем към работата ни. Искам да ви уведомя, че управлението следи всички съобщения. Поискахме от съдия Олано да удължи с един месец следствената тайна и медиите спазват мълчанието, което им наложихме. Това е всичко, което можем да направим. Държим пресата, радиото и телевизията настрана. Тъй като броят на жертвите още е неизвестен, случаите не са привлекли вниманието на международните медии. Поне никоя агенция и чуждестранна медия не са се обърнали към нас. Това е добре… засега.

Всички кимнахме утвърдително.

— От друга страна, не можахме да открием източника на слуховете, които се въртят из социалните мрежи, и за пореден път не успяхме да избегнем психозата и натиска върху един от колегите ни, по-конкретно върху инспектор Аяла, който беше обект на медийно внимание от предишния случай с двойните убийства. Всички последователи на Анабел Ли, които са отправили смъртни заплахи към инспектора, бяха идентифицирани. Това успокои доста обстановката. Инспекторе, ако смятате, че общественият натиск ще повлияе върху ежедневието ви и предпочитате да стоите настрана от това разследване, сега е моментът да го кажете — каза ми главната инспекторка, без да отмества очи от моите.

— В никакъв случай — изрекох на глас.

И с тези мои думи съвещанието приключи.

Минаваше осем вечерта, единствено уличните лампи разпръскваха светлина във Виляверде и ни чакаше един час път до Витория.

Слизахме по стълбата от тавана, когато дядо ни пресрещна и ни раздаде буркани с домашно приготвени печени чушки, вишни в оцет и трънки за пачаран[44].

— Дядо, ще опразниш целия килер — предупредих го леко засрамен, но знаех, че няма да ми обърне внимание.

Възползвах се от ситуацията, за да дам на Ести няколко буркана с круши в червено вино и тя ги погледна, сякаш бяха най-голямото съкровище на света.

Вече излизахме на улицата, когато дочух разговора, който дядо ми водеше с Алба, след като Пеня и Милан изчезнаха по нанадолнището.

Държеше я за ръце, сякаш се боеше някой полъх на вятъра да не я прекърши. Още не я познаваше и въпреки това ѝ прошепна неща, които…

— Знам, че сте му началничка и че се грижите за него, но пак ще настоя — не ми го пращайте отново някъде, където ще стрелят по него. Ще го направите ли заради мен?

— Ще се опитам, дядо. Наистина ще се опитам.

Кожата ми настръхна, когато чух Алба да произнася думата "дядо". Знаех, че за нея тази дума е била мрачно табу. Дано двамата с него да можехме да променим това и да дадем на Алба дядото, когото тя заслужаваше.

Той се прокашля, погледна крадешком корема ѝ и ѝ подаде още един буркан.

— Това е мед, тукашен, от планината. Вземете го, ще ви даде сили, ще имате нужда от тях. Ако ви потрябвам, знаете къде да ме намерите.