Ритуалите на водата

69 Къщата на дядо

23 януари 2017 г., понеделник

Дядо, Херман и аз прекарахме вечерта във Виляверде, седнали на дивана пред огнището. Линейката беше откарала Ребека в "Чагоричу", след като МатуСалем и Голдън изчезнаха от Окон с раздрънканата кола на Мату. Брат ми прекара два часа под наблюдение, направиха му изследване на кръвта и откриха, че приятелката му е дала конска доза приспивателни. Херман не си спомняше къде е бил от събота сутринта, когато се бе качил в кабинета на логопедката ми на "Сан Антонио", за да пие кафе.

От друга страна, Алба не ми вдигаше телефона. Говорих с Ести и я помолих да я информира. Във всеки случай не исках да знам нищо за света, само исках да съм със семейството си, да се окуражаваме един друг, Херман да се възстанови.

— Искам да отида в болницата, някой трябва да стои при нея

— Шепнеше, опитвайки се да се стопли под дебелото одеяло на дядо.

— Няма да те пуснат при нея тази нощ. По-добре си почини. Утре ще видим — повторих му за кой ли път с надеждата, че ще ме чуе.

— Трябва да ми каже дали съм бил примамка, или тези месеци са били истински — каза ми и в погледа му имаше такава тъга, че ми се прииска да се стопя и да изчезна.

— Не вярвам да си бил част от плановете ѝ, вече се е била добрала до мен, като е хакнала електронната ми поща и е засякла съобщението, което изпратих на невроложката ми. Престорила се е на логопед, прегледах онова съобщение. Вече се е подписвала като БК, може ли да повярваш? Била е пред очите ми, но не съм я видял. Мисля, че ме е открила благодарение на шума, който се вдигна около двойните убийства миналото лято. Знаела е за травмата ми и си е приготвила подходяща самоличност.

— Иска ми се да ти вярвам, но не мога да живея в неведение, разбираш ли, Унай?

— Не успях да те предпазя, Херман. Сега не мога да те погледна в очите. Знам, че ще ме помолиш отново да се откажа, да се захвана с други неща.

Херман стана, денят се бе проточил безкрайно, за какво да го удължава повече?

— Нека поговорим утре, за днес ми дойде предостатъчно. Но ти благодаря, че ми спаси живота — каза и изчезна през вратата на кухничката по посока на стаята си.

"Колкото пъти се наложи, Херман. Колкото пъти се наложи."

Рано сутринта пристигнах в управлението в "Лакуа". Когато отворих вратата, ме посрещна буря от ръкопляскания и поздравления. Всичките колеги от други отдели, комисар Медина, Ести, Милан, Пеня…

Вдигнахме наздравица със сидра, имаше потупвания по гърба и облекчени усмивки. Бяхме заловили закоравялата убийца, Играта на бесеница бе приключила. Случаят "Ритуалите на водата" беше решен.

Комисарят се приближи до мен с усмивка. Изглеждаше за пръв път доволен. Отведе ме настрани от глъчката, която цареше в кабинета.

— Браво, инспекторе. Надявам се скоро да се върнете на работа. Доказахте ни за пореден път, че сте в чудесна форма. Отделът ви дължи много.

— Благодаря, господине. Какви са новините от болницата?

— Дано Ребека Товар се възстанови, но медицинският екип не храни големи надежди.

— Какво се е случило?

— Имала е вроден сърдечен порок, смятат, че не е бил диагностициран. Зарядът на електрошоковия пистолет се е оказал фатален. Все още е в кома, не знаят дали ще се събуди.

Кимнах с глава. Не се радвах.

Комисарят ме погледна втренчено, като се опитваше да предугади отговора ми.

— Знаете, че трябва да ви попитам какво, по дяволите, сте правили там с нерегламентирано оръжие?

— Беше част от разследването, което проведох в Дълбоката мрежа, за да се опитам да проследя покупката на "Тейзъра", който Ребека Товар е използвала при жертвите си — излъгах.

— Знаете, че трябва да напишете обяснителен доклад.

— Знам това. Ще ме докладвате ли на Вътрешния отдел?

— Напишете обяснението и ще видим. Днес е ден за празнуване, къде е партньорката ви?

— Кой?

— Главната инспекторка. Вчера се изненадах, че инспектор Гауна ме уведоми за решаването на случая. После позвъних на главен инспектор Салватиера, но мобилният ѝ телефон беше изключен. Още ли не се е появила?

— Скоро ще дойде, не се притеснявайте — отвърнах.

Сбогувах се с него и потърсих Естибалис.

— Къде е Алба?

— Сигурно е решила да прекара края на седмицата без телефони, защото изобщо не ми вдига. Не би ли трябвало вече да е дошла? — каза тя с пластмасова чаша в ръка.

Извадих мобилния си телефон и позвъних на майка ѝ. Ниевес отговори веднага.

— Ниевес, откога не си се чувала с Алба?

— От петък следобед. Мина през хотела да вземе захаросаните бадеми, които дядо ти ѝ беше оставил. Напоследък налита на сладки неща, надявам се захарта ѝ да не се покачи. Обади ѝ се приятелката на Херман и излязоха заедно. Защо? Не е ли дошла на работа?

Подпрях се на бюрото си, за да не падна.

И тогава разбрах — Херман е бил капан, отклоняване от следата, друга хитрост на дявола, за да спечели време.

Истинските жертви на Ребека бяха Алба и дъщеря ми.