Ритуалите на водата

63 Съдебната палата

20 януари 2017 г., петък

Връщах се през парк "Прадо", когато новият ми мобилен телефон, който носех в калъф на рамото, иззвъня. Беше Естибалис, която както винаги ме пришпори.

— Ела в Съдебната палата. Вече имаме резултатите — каза ми тя.

Подчиних се, без да мрънкам и се появих по анцуг в триъгълното здание.

Влязох в кабинета на доктор Гевара и заварих при нея Алба и Естибалис.

— Главен инспекторе, докторе, инспекторе… — поздравих трите, докато си поемах дъх след последния спринт.

— По-добре седнете, инспектор Аяла — каза Алба със сериозен тон. Имаше сенки под очите, които подсказваха, че не е спала добре през последните нощи.

Почувствах се като подлец, изпитвах вина, че ѝ бях създал тревоги по време на бременността.

— Бяхте прав, инспекторе — продължи. — Шокирани сме от резултатите на тестовете. Кажете му, доктор Гевара.

— Изпратих трите проби за ПВР[74]-анализ и въз основа на резултатите, които получих от лабораторията, мога да направя някои заключения. Както вече ви обясних, когато направихме ДНК-тест на нероденото дете на Ана Белен Лианьо, за да се докаже бащинство, припокриването трябва да е равно или по-високо от 99.73 процента. В този случай няма съмнение — Химена Товар е дъщеря на Саул, но също и негова внучка. От друга страна, пробата на Аурдес Переда също сочи родство по линия на майката, макар и не толкова близко. С други думи, тази жена сигурно е сестра на бабата на Химена.

— Значи теорията ти е вярна, Унай — каза Естибалис. — Ребека е родила Химена, плод на кръвосмесителна връзка…

— Изнасилване — прекъсна я Алба, по-сурова от всякога, — била е на тринайсет години, по закон няма сексуална идентичност. Дори да се е съгласила доброволно, това се смята за сексуално насилие. Фактът, че насилникът освен това е авторитетна фигура, собственият ѝ баща, добавя няколко години към горната граница на присъдата, която ще произнесе съдията.

Аз също бях шокиран. Едно е да правиш предположения за това, което може да се е случило в това ендогамно семейство, и друго, много различно — да научиш от гените мръсната истина без никаква възможност за съмнение.

— Бащата и лелята са излъгали Ребека, казали са ѝ, че детето ѝ се е родило мъртво и че са го погребали — помислих на глас. — Саул ми каза, че Сара Товар го е кремирала. Пълна лъжа.

— Оставили са момичето при тях — намеси се Естибалис. — Трябва да разберем как са го скрили или кой го е взел, или какво са смятали да правят с него, защото Ребека е избягала от къщи няколко дни след раждането, но Саул не е знаел предварително за намеренията на Ребека.

— Мисля, че Сара е стояла зад това — каза Алба. — Била е съучастница на брат си, възможно е да е смятала да я отгледа, било ѝ е лесно да симулира осиновяване. Във всеки случай трябва да разпитаме брата и сестрата. Също ще ни трябват показанията на психиатъра, който е лекувал Ребека Товар.

— Ще се съгласи — казах. — Инспектор Ланеро вече е в течение на съучастието на доктор Осорио.

— Ще се обадя на съдия Олано, за да го уведомя за новия обрат на случая и да поискам заповеди за задържане. Ще се обадим в управлението в Сантандер, за да подготвим съвместна операция и да арестуваме Саул — осведоми ни Алба.

— Отлично — побърза да каже Естибалис, нетърпелива като мен да приключи с темата Саул Товар.

— Напомням ви, че това не решава случая с убийствата на Ана Белен Лианьо и Хосе Хавиер Уето. Предполагаме, че Ребека Товар е жива заради показанията на една свидетелка, леля ѝ, и смятаме, че мотивът е отмъщение, но не разполагаме с нищо, освен с предположения, и ако извършителят е тя, не сте постигнали никакъв напредък относно сегашната ѝ самоличност. да не споменавам срамния гаф с един от най-добрите ни агенти, Милан Мартинес — натърти тя.

— Във връзка с това бих искала да се намеся — прекъсна ни доктор Гевара.

— Слушаме ви.

— Знаете, колко съжалявах, че при огледа на местопрестъплението на Ана Белен Лианьо не успяхме да възстановим нито едно веществено доказателство от нападателя или нападателката ѝ. След смъртта на Андони Куеста… с инспектор Мугуруса работихме дълги часове през тези седмици с оскъдните доказателства, които успяхме да спасим. И намерихме нещо, в якето на Ана Белен имаше няколко дълги черни косъма. Предположих, че всичките са нейни. Но понеже имаше седем с корен, изпратих ги за анализ и един от тях има много различен генетичен профил. Принадлежи на друг човек.

— Чудесна находка, докторе — поздрави я Алба, след като седна.

Разтревожих се, стори ми се уморена.

— Значи може би имаме най-после физическо доказателство от убиеца или убийцата. Но, и ме поправете, ако греша, това само може да ни послужи да докажем, че някой е бил с нея в определен момент преди смъртта ѝ, но не и да докажем, че е бил при "Сан Адриан", нали? — каза шефката ми.

— Така е, но има и добри новини. В якето на Хосе Хавиер Уето намерихме няколко косъма, един от които също беше дълъг и черен. Напомням ви, че 57 процента от населението в тази страна има кестенява коса, но само 26 процента имат черна, а това съкращава чувствително издирването. И не е боядисан.

— Ребека беше брюнетка. Косата ѝ беше много черна, като на баща ѝ и на леля ѝ — спомних си. — Продължете.

— Изпратих двата косъма за анализ и са от един и същ човек. Следователно имаме съвпадение — едно и също лице с черна, дълга и права коса е било близо до двете жертви по време на смъртта им или малко преди това. Не знаем обаче самоличността му. Ще го сравня с ДНК базата данни на криминално проявени, но като се има предвид профилът, за който говорите, много е вероятно да не открием нищо и да става дума за някого, който не е картотекиран в полицията.

— Благодаря за находчивостта ви, докторе. Това може да ни послужи, за да повдигнем обвинение на убиеца или убийцата. В случай че открием Ребека Товар, под каквато и да е самоличност, ще е достатъчно да направим ДНК анализ, за да разберем дали е била с двете жертви — каза Алба.

И с това приключи съвещанието. Въпреки че беше почти краят на седмицата, а следобедът се очертаваше твърде неспокоен, тримата излязохме от Съдебната палата с блясък на надежда в очите.

— Между другото, Унай, благодари на дядо си от мен. Онзи ден е минал през Лагуардия и е дал на майка ми няколко буркана с мед и захаросани бадеми — каза Алба и извади една прозрачна торбичка от джоба на бялото си пухено яке, за да ни ги покаже. — Толкова е трогателно, че се грижи за мен.

— Ще му предам — успях да промълвя едновременно развълнуван и засрамен.

И точно тогава, в най-неподходящия момент, ми позвъни брат ми. Алба се възползва, за да се сбогува с жест и двамата с Естибалис останахме сами на булеварда.

— Унай, как си? — попита ме Херман.

— Да ти призная, зает. Искаш ли нещо?

— Да поговоря с теб. Но по-добре на спокойствие. Ще ходиш ли в събота и в неделя във Виляверде?

— Да, утре ще се видим там. Проблемът ти може ли да почака дотогава?

— Да, утре ще си поговорим — каза, макар гласът му да не звучеше с особено облекчение.

— Утре съм на твое разположение, Херман — обещах.

Стигнахме до къщата на Саул два часа и половина по-късно. Алба бе уредила съвместната операция и отряд полицаи от управлението в Сантандер, начело с Пауланер, вече бяха обградили къщата, когато Ести, Милан, Пеня и аз се появихме.

Брегът беше зле осветен от далечните светлини на други квартали и вятърът духаше с по-голяма ярост от обичайната.

Разбрах, че нещо лошо, много лошо се е случило, когато видях Пауланер да се отправя със съкрушено изражение към нас.

— Какво се е случило? — извика му Естибалис нетърпеливо и инстинктивно посегна с ръка към кобура на пистолета си.

— Няма да ви е нужен, инспекторе. Саул Товар вече не представлява опасност за никого.

— Не! — извиках и влязох тичешком в къщата, като прескочих вече поставената ограничителна лента.

Намерих тялото му на пода в хола.

Саул лежеше полугол, със същите протрити дънки, с които ни посрещна в понеделник по време на обиска. Вече не беше неустоимият красавец със зелени очи.

Една реплика на кантабрийска кама бе пронизала сърцето му.