Ритуалите на водата

27 Болница "Чагоричу"

7 декември 2016 г., сряда

Дори не бях в състояние да се обадя на 112 и да повикам линейка. Направих го, но само успях да изфъфля "Сан… Пруденсио". Затворих го обзет от отчаяние и тревога, докато държах ръката на изпадналата в безсъзнание Алба. Изпратих съобщение на Естибалис, като се молех да не е изключила апарата: "Изпрати линейка на булевард "Сан Пруденсио". Четирийсетгодишна жена с конвулсии и в безсъзнание."

Достатъчен беше емотиконът на вдигнат нагоре палец, за да разбера, че помощта е на път.

Беше дълъг, мъчително дълъг ден. Алба бе приета в болница "Чагоричу", резултатите от изследванията се бавеха. Не знаех дали е изгубила бебето и дали сърцето ѝ още бие. Около мен имаше само мълчание и състрадателни погледи.

Обадих се на майка ѝ в хотела в Лагуардия и с неимоверно търпение и много несвързани думи успях да ѝ обясня какво се е случило. Пристигна само след час.

Тревожех се много за Алба, но една нова подробност занимаваше ума ми — Алба чакаше момиче. Почувствах го мое още от първия миг, в който произнесе тази дума по пътя към Арментия. Щях да имам дъщеря. Не ми пукаше дали Нанчо е биологичният баща. Нанчо го нямаше, за да я отгледа. Аз бях тук.

Аз бях тук.

Диагнозата бе готова чак привечер — еклампсия, рядко срещано усложнение на прееклампсията[35]. Алба е знаела, имала е високо кръвно налягане и го е усетила. Не ми бе казала, не го бе споделила с мен. Накратко, не го бях заслужил.

Майка и дъщеря бяха извън опасност след приема на антихипертонични лекарства. Да, можехме да ги посетим. Не, не можехме да уморяваме майката. Да, Ниевес щеше да остане при нея тази нощ. Не, нямало нужда аз да оставам, каза Алба с гласец като на колибри, трябвало да си почина. Сякаш бях в състояние да заспя, след като бях научил, че ще имам дъщеря.

Ести дойде да я посети след приключване на работния ден в кабинета си в "Лакуа". Носеше кутия шоколадови бонбони "Гоя", не знам дали за Алба, или за мен. Не се сдържах да не сложа няколко в джоба си, за да прекарам безсънната нощ. Засмяха се, подадоха си ръка, зашушукаха си поверително. В този момент Алба не беше в "режим шефка", беше една усмихната жена с рискова бременност, която започваше да ѝ създава проблеми. Топлината на цялото човечество беше недостатъчна, за да я подкрепи. Идеше ми да целуна Естибалис по челото и да я прегърна сърдечно с дългите си ръце.

Възпрях се, беше неуместно.

Докато вървях по излъсканите коридори на болницата на път за вкъщи, срещнах комисар Медина.

— Току-що научих — каза ми той тихо и със сериозно изражение. — Може ли да я посетя сега?

Поклатих отрицателно глава и посочих часовника. Беше вече късно, часовете за посещения отдавна бяха отминали и Алба спеше, когато затворих вратата на стаята ѝ.

— Добре, тогава ще дойда утре. Исках да я посетя лично, но тук ме водят и въпроси от служебно естество. Вие водехте разследването на мъжа ѝ.

Кимнах утвърдително, леко напрегнат. Не знаех в каква посока щеше да поеме разговорът.

— Знаете, че управлението е гнездо на клюки и трябва да знам какъв отговор да дам или как главната инспекторка иска да подходя в тази ситуация. Искам да кажа, че ако ви е известно, че… вижте, ако е бременна от деветнайсет седмици, от август, значи детето ѝ…

"Дъщеря ѝ " — написах на екрана на мобилния и му го показах.

В този момент изобщо не си спомних за предупреждението на МатуСалем — животът ми да не минава през екрана на мобилния и прочее. Не ми беше до тези досадни наставления — да бъда предпазлив, да се пазя, да мисля трезво и да бъда стратег. В този момент бях баща новак, който се тревожеше за една жена, която обичах безумно, и за нейната/моята дъщеря.

— Тогава дъщеря ѝ — поправи се той. — Исках да кажа, че ако дъщеря ѝ е от нашия сериен убиец…

— Аз съм бащата — прекъснах го. Казах го на висок глас, отсечено, произнесох го ясно и силно, яростно и безапелационно. — Аз съм бащата — повторих.

И измислих благородна лъжа, за да предпазя и двете. Написах на мобилния, пред смаяния му поглед:

"Главната инспекторка и мъжът ѝ бяха в процес на раздяла, въпреки че още не бяха предприели съответните законови стъпки. С нея имахме връзка и детето е мое. Държахме го в тайна заради особените обстоятелства, които ни заобикаляха. Главната инспекторка смяташе да ви уведоми в най-скоро време. Сигурно разбирате, че за никого от двама ни не е лесно. Моля ви да не съобщавате новината, докато главната инспекторка не е в състояние да говори с вас, но можете и трябва да отхвърлите категорично всеки намек, че дъщеря ни е дете на Нанчо."

Не исках върху Алба да тегне клеймото, че има дъщеря от сериен убиец. Не беше справедливо момичето да дойде на този свят с подобен товар.

Оставаше да изясня дали Алба ще позволи да остана в живота ѝ и в този на дъщеря ѝ, оставаше да изясня ролята си в тази трагикомедия, защото вероятно не се бях показал на висота още от първия момент. Трябваше обаче да предпазя и двете от опасността да живеят под тъмната сянка на спомена, който Нанчо бе оставил във Витория, и това беше единственият начин, който ми хрумна, за да осуетя слуховете.

Каква ирония на съдбата — сега знам, че в онзи момент съм подписал смъртната си присъда.