Ритуалите на водата

18 "Пасео де Фрай Франсиско"

23 ноември 2016 г., сряда

На следващата сутрин станах в шест. Беше шест и двайсет, когато излязох навън. Витория беше вцепенена от студ и потънала в мрак, но на мен ми беше все едно. Влязох в парк "Ла Флорида", който в този час приличаше на пещера от растителност, и забавих ритъма, когато стигнах до "Пасео де ла Сенда".

Там я срещнах да тича с белия си екип. Изненада се, когато ме видя, предположих, че не е преставала да тренира и отново пробягва маршрутите, които някога споделяхме.

Когато я видях там преди зазоряване, имах чувството, че се връщам към отминалото лято, в първите дни на август. Към онази химия, която имаше между нас, без да знаем, че смъртта вече е на път.

Сега животът също беше на път и двамата го знаехме.

Трябваше обаче да съм честен с нея и сега беше моментът да престана да бъда уличен измамник, да вдигна трите чаши и да ѝ покажа какво има под тях.

— Инспектор Ляла или Унай? — попита, когато ѝ препречих пътя.

"И двамата" — написах.

— Както решиш — каза, следейки изражението ми.

Стояхме под един уличен стълб, който разпръскваше жълтеникава светлина, небето още не бе придобило синкавия цвят на зазоряванията във Витория.

"Не искам да хванем някоя настинка. Да повървим, имам много за писане" — показах ѝ мобилния и тръгнахме към "Пасео де Фрай Франсиско".

— Добре, започвай — съгласи се тя.

"Инспектор Гауна те е информирала за самоличността на втория титуляр на банковата сметка на жертвата — Асиер Руис де Асуа, фармацевт по професия, женен, и че вчера някой го е нападнал рано сутринта, когато е отварял аптеката, но не е поискал да подаде жалба!"

— Да, в течение съм. Има ли нещо друго?

"Да, Алба. Има и нещо друго, което не съм ти казал, защото исках да ме включиш като експерт в този случай и не желаех да рискувам."

Това не ѝ хареса, изгледа ме и се спря, като скръсти ръце.

— Унай, кажи ми всичко, ако обичаш — заяви с много сериозен глас.

"Жертвата беше първото ми гадже — признах ѝ. — Също на Асиер, той е от моята компания. И на Лучо, журналиста от "Ел Диарио Алавес". И на друг приятел, Хосе Хавиер Уето, с прякор Хота."

Алба схвана какво се опитвах да ѝ кажа.

— Унай, твърдиш, че четирима приятели от компанията ти сте били с едно и също момиче? Не ме карай да повтарям банални вицове за компаниите във Витория, които споделят всичко.

"Нямам такова намерение — отвърнах без желание да се шегувам. — Да, и за четиримата това беше първият ни път. Случи се през юли хиляда деветстотин деветдесет и втора, участвахме като стипендианти в проект за келтско селище в Кантабрия. Освен това Ребека Товар, четиринайсетгодишното момиче, провесено на дърво във Фонтибре, и баща ѝ бяха в същия лагер."

— Продължавай, Унай. Не пропускай нищо. Сега говори началничката ти, която рискува поста си заради теб.

"Консултирахме се с експерт по келтска култура. Възможно е начинът, по който са умрели двете жени, да е жертвоприношение, практикувано преди повече от две хиляди години в зоната с келтиберийско влияние, включваща тези земи и Кантабрия. Тройната келтска смърт — изгаряне, обесване и удавяне във водна среда е ритуал, свързан с плодовитостта. Тъй като подозираме, че Ребека също е била бременна, може да е ритуал за наказание, защото са смятали, че ще бъдат лоши майки. Според този ритуал нероденото дете ще бъде поверено на божества от келтския пантеон — Трите богини майки."

— Господи, не отново. Не и психопат — прошепна тя, като вдигна ръце към главата си с жест на болка, който ме изненада.

Алба беше сдържана в изразяването на емоциите си и аз леко се обърках, когато я видях да се показва толкова уязвима пред мен.

— Ти като профайлър какво смяташ? — попита ме тя.

"За да става дума за сериен убиец, са необходими три убийства с паузи между тях, знаеш това. Но не можем да заобиколим сходството в начина на действие при двете убийства, а от гледна точка на виктимологията заключението е ясно — неомъжени бременни жени. Не изглежда добре, Алба. Бих казал, че сме в началото на серия и че убиецът или убийците са имали голям късмет с бурята при тунела "Сан Адриан". Мисля, че ако са били същите като във Фонтибре, там са скрили трупа от страх полицията да не открие улики по него. В случая с Ана Белен планинарите са намерили тялото противно на очакванията на престъпниците — зиме мястото е неприветливо, а е бил и делничен ден. Убиецът е смятал да се върне за котела, който навярно е откраднал за бъдещи престъпления. Но фактът, че нищо не е излязло в пресата и че няма задържани, може да е пагубен. Ще се окуражат, ще се сметнат за неуязвими. Опасявам се, че това може да съкрати "спокойния период"."

Алба прочете написаното и седна на една пейка пред Виля София, малък дворец в ориенталски стил от XIX в., който сякаш бе изваден от "Хиляда и една нощ" и който никак не се връзваше с резиденцията на лендакари[17] отсреща, но тя се втренчи в странната сфера, която го увенчаваше, и в минаретата, сякаш в тях се криеше ключът към тайната на Вселената.

— Не ми каза, че познаваш жертвата, и те включих в случая. Гарантирах за теб, знаеш в какво положение се намирам и какъв скандал ме очаква, когато бременността ми проличи, а ти… си скрил от мен тази информация? Постъпил си нечестно с мен.

Кимнах утвърдително, не можех да отрека.

— Унай, не може постоянно да нарушаваш правилата и йерархията от лични съображения. Ще ни повлечеш всичките, вече го направи в предишния случай. Не можеш да искаш да се включиш отново в екипа, щом криеш от мен важни данни от разследването.

"Напомням ти, че двамата с теб вбесихме мъжа ти и затова умряха снаха ми и братът на Естибалис. Не искам да съм несправедлив към теб, но ти също престъпи правилата, Алба".

— И ще плащам за това до края на живота си — прошепна тя.

"Не искам да говорим за нещо, което вече е непоправимо.

Миналото си е минало — написах. — Искам да разбереш, че съм най-подходящият да реша този случай. Познавам обкръжението, жертвите и вероятните заподозрени. Позволи ми да продължа да работя като експерт. Естибалис е упорита като мен, води разследването безупречно, но не е познавала никоя от жертвите. Не пропилявай това, което мога да допринеса за случая. Трябва да пипнем това чудовище или чудовища, не го забравяй."

— Не го забравям, Унай. Нито за миг. Ти си един от най-добрите профайлъри в страната и смятам, че ще изгубим изключително ценен сътрудник, ако не се включиш отново, но повече не крий информация от мен, защото няма да го позволя. Не превръщай работата ми в ад. Разбра ли?

Кимнах утвърдително с глава.

Алба погледна часовника си, стана от пейката и се изгуби по "Ла Сеинда", когато вече се разсъмваше.