Ритуалите на водата

24 Криптата на новата катедрала

5 декември 2016 г., понеделник

Минах през лакираните дървени пейки в подземието на катедралата. Бях заобиколен от дебели като секвои каменни колони и витражи, втренчили в мен пъстрите си ириси.

— Без мобилен си, предполагам. Иначе се омитам — прошепна ми МатуСалем с гласа си на незрял тийнейджър, когато седнах и се загледах в един празен олтар.

— Аха — отговорих аз шепнешком.

Нямаше жива душа в тази кухина от сводове и гранитни релефи. Въпреки това не повиших глас.

— Вземи, ще общуваме аналогово — каза и ми подаде тетрадка и молив НВ 2.

"Кажи ми защо ме доведе в най-дълбоката пещера" — написах, без да го погледна.

— Доведох те, за да те предупредя.

— За какво? — произнесох на глас.

— Че си направил голям гаф, като си предоставил на Голдън Гърл съдържанието на мобилния си.

— И защо?

— Защото Голдън задава много странни въпроси в Дълбоката мрежа[28]. А нищо, което се случва в Дълбоката мрежа, не трябва да се приема на шега. Голдън не е отишла на разходка из подземния свят, човече. Намерила е нещо, не знам какво, в мобилния ти и е започнала да търси с часове бог знае какво.

Дълбоката мрежа бяха онези деветдесет и осем процента от мрежи и форуми, които не излизат на търсачките. Всички до един незаконни, най-големият пазар за престъпност в историята на човечеството — наемни убийци, наркотици, оръжие, трафик на хора. Тъмната страна на човешкото поведение. Основно перверзни типове и хищници. Навлизането в нея, дори само от любопитство, струваше скъпо дори на най-опитните специалисти. Въпреки че собственикът натрапник изобщо не си даваше сметка, компютрите или мобилните телефони оставаха под властта на кракерите, или на черните хакери. Всяко устройство, осмелило се на подобно самоубийство, се превръщаше в част от необятни ботнет мрежи[29] или зомби компютри — снимките, контактите, кредитните карти, паролите, всичко. Пътната такса за слизане във виртуалния "Ад" на Данте излизаше солено. Човек трябваше да е много наивен, за да си въобразява, че може да се измъкне невредим от екскурзията.

"А ти как научи това, Мату? Не ми казвай, че продължаваш да ме следиш, защото много ще се ядосам."

МатуСалем прочете написаното в тетрадката и нахлупи още повече качулката, за да не виждам очите му. Бе си пуснал дълга коса и я бе боядисал в небесносиньо. Това хлапе сякаш беше излязло от някоя манга — перфектни черти, големи като на сърна очи, бузи без следа от мъх. Покойната Анабел Ли щеше да го нарочи за муза за своите комикси.

— Казах ти го веднъж пред стенописа на победата във Витория, Кракен — Fidelitas[30]. Това е моята стихия.

Бяха ми необходими няколко секунди, за да навържа нещата.

"Сетих се, Тасио те е помолил."

— Да кажем, че преди да замине за Америка, ми възложи една свещена мисия. Цени те, човече. А това за Тасио е много, защото не вярва на половината човечество, след като го опандизихте, без да е виновен.

"Братът му близнак го опандизи, хлапе. Братът му близнак — напомних му. — И нека се върнем на темата, която ни занимава — шпионирате ме, по дяволите."

— Грижим се за теб. Аз съм твоята кибербавачка.

"Не съм ви молил за това. Личният ми живот не засяга нито теб, нито Тасио. Искам да ми го върнеш, Мату, в противен случай ти обещавам, че ще те преследвам до дупка".

— Не се хаби, защото от доста време съм чист и гледам да си изкарвам хляба като бял хакер[31], но е трудно да си намериш работа, когато още нямаш двайсет години, а досието ти е във всички бази данни. И пак ти казвам, трябва да контролираш Голдън.

— Имам доверие в Голдън — произнесох на глас. Излезе нещо като "иам довеие в Гоолдън", но вече все по-малко ме интересуваше какво ще си помислят хората за дисхармоничния ми глас.

— А ти какво знаеш за нея? — попита ме той предизвикателно.

— Достатъчно.

Че ми бе помогнала да арестувам избягал насилник, който живееше в една от стаите на жилището ѝ като наемател. Че в замяна на това аз премълчах една измама, за да получи вдовишка пенсия, въпреки че не бе сключила брак с мъжа, с когото бе живяла в продължение на четирийсет години… Биографични подробности от този род.

— Може би не толкова, колкото би трябвало. Тази работа хич не ми харесва. Дори се престори на тийнейджърка в една група на самоубийци.

"Форуми на самоубийци? Това не беше ли градска легенда?"

МатуСалем ме изгледа, сякаш той беше възрастният, а аз хлапакът.

— Живееш в много наивен свят.

"Много наивен — помислих си с горчивина. — Днес трябва да погреба един приятел, Мату. Не ме дразни, не съм девствен. Сатаната вече отне невинността ми, и то доста болезнено."

— Само един съвет, и дано като голям човек не го отминеш и ме послушаш — не я подхващай директно, ще се свие като охлюв. Остави ме аз да я следя и да те информирам. Голдън има много по-богато минало, отколкото мислиш. Когато интернет е прохождал през 1998-а, тя вече е проучвала границите между Доброто и Злото в "Сиско". Голдън е била част от първоначалния екип, който е поставил началото на мрежата от мрежи в Европа от офисите в Амстердам. Тогава още съм бил пеленаче. Дори майка ми е била почти хлапачка. Сега може да ти е съветничка, но не мисли, че винаги е била бял хакер, била е и черен много пъти. Виж, сега влиза в Дълбоката мрежа, сякаш си е у дома, а трябва да си много безскрупулен, за да се подвизаваш там. Ще те светна — ако влезеш там, значи искаш да извършиш престъпление. Няма друго обяснение. Понякога пред очите ти е цялата история, но някое дърво ти пречи да прочетеш целия надпис и виждаш само част от него — каза, и не го разбрах. — Понякога не виждаме цялата дума, но една част е достатъчна, за да разберем значението ѝ. Вземи за пример компанията "Сиско". Пред кабинета на основателите в Станфордския университет имало надпис с думите "Сан Франсиско", но едно дърво закривало част от табелата и те виждали само "Сиско". Приели го като име за бизнес идеята си и сега се котира на борсата.

"Да кажем, че ти вярвам — написах в тетрадката. — да кажем, че не съм замесен в поколенческа война между егото на двамата най-прочути хакери в северната зона. Някой технически съвет, който да ми свърши работа?"

— Купи си друг мобилен апарат с нов номер за всичко, което не искаш да бъде следено. Трябва ти нова СИМ карта, която да не е свързана с личните ти данни, сигурно някой колега от "Киберпрестъпления" може да ти помогне. Разследването, личният ти живот, безопасността ти… Пускай трохи на Голдън, за да не загрее, че си разбрал за вмешателството ѝ. Аз ще продължа да вървя по следите ѝ в ада, независимо какво ще ми кажеш. Няма да те слушам. Не можеш да ми забраниш.

Детинското му нахалство започваше леко да ми писва.

"Дай ми само едно доказателство, Мату. Дай ми само едно доказателство, за да ти повярвам."

— Искаш доказателства? Попитай златното си момиче защо, по дяволите, се интересува от пистолети "Тейзър" при портите на ада.

Това сведение бе достатъчно, за да замълча.

Наистина беше доказателство, че Голдън Гърл разпитва повече от необходимото.

МатуСалем погледна ръчния си часовник и стана от пейката.

— В два затварят, аз изчезвам. А сега изгори или изяж листовете. Знам, че не е моя работа да ти давам съвети, защото ми липсва житейски опит и какво ли не, Кракен, но трябва най-после да започнеш да говориш и да престанеш да излагаш живота и разговорите си на екрана. Колкото и предпазни мерки да вземеш, не е сигурно. Знаеш какво казваме ние хакерите — колкото повече знаеш, толкова по-параноичен ставаш. Опасността е реална, не я подценявай, веднъж вече ти прецакаха живота.

И хлапакът скъса листовете, които бях изписал, остави ми ги на пейката, взе тетрадката и молива и си тръгна безшумно, както бе дошъл.

А опелото?

Да видим — опелото. И погребението на Хота. Излишно е да говорим за него. Ритуалите бяха обичайните. Компанията — мълчалива, в състояние на шок.

Отново бяхме трима с качулки, триада от пъкъла, която не успя да го предпази от демоните.

Хота беше най-слабият от нас четиримата.

Винаги.

Падна пръв.

Останалите — Лучо, Асиер и аз, бяхме непоклатими като камък, като лед, като дъб.

Държахме се на крака въпреки градушката.

Долетя един черен гарван, една ужасна птица, и кацна на рамото ми. Не, беше една мисъл.

"Ще сложа край на това, ненапразно съм внук на дядо си, ще сключа договор с някой бог, който да ме чуе, и ще сложа край на това, никой повече няма да умре тук."

Всички статуи в гробището за малко да паднат от смях, докато минавах край тях.